— Тази идея си заслужава да се опита — съгласи се Аланон веднага. — Но кой…
— Мога да се справя — отвърна Мениън и на свой ред стрелна ядно с очи към Флик. Аланон кимна с глава, а Хендъл извади яко въже, което Мениън Лий стегна здраво за стрелата и завърза свободния му край за широкия си кожен колан. Постави стрелата на големия ясенов лък и се прицели в парче дърво, което висеше на тридесетина фута под него, все още закрепено за една скоба на счупения мост. Всички гледаха притаили дъх, когато той опъна тетивата, прицели се бързо и уверено и освободи стрелата с рязко отпускане. Стрелата полетя към пропастта и се заби в дървото, а въжето се заклати отпуснато.
— Великолепен изстрел, Мениън — Дюрън го потупа одобрително по рамото, а планинецът се засмя.
Останките от моста бяха изтеглени обратно при тях. Аланон потърси място, където да ги прикачи, но клиновете, които са крепили моста, бяха свалени от томите. Накрая Хендъл и Аланон се наведоха над ръба на пропастта, и опънаха въжето на моста, а Дейъл започна да се придвижва по него над зейналата пропаст, местейки последователно ръцете си с прикрепено второ въже около кръста му. Имаше няколко напрегнати момента, когато облеченият в черно наметало гигант и мълчаливото джудже се огъваха силно от тежестта, но накрая Дейъл успя да стигне на отсрещната страна. Балинор се появи и ги осведоми, че пожарът започва да затихва и гномите ловци скоро ще навлязат в Прохода на примката. Дейъл завърза здраво края на въжето, което носеше със себе си и бързо го прехвърли обратно, където завързаха и другия му край. Останалите от групата започнаха да преминават на другата страна на пропастта по начина, използван от Дейъл, един по един. Когато всички успяха да преминат, въжето беше срязано и пуснато в пропастта, заедно с остатъците от стария мост, за да са сигурни, че няма да могат да ги преследват.
Аланон нареди на групата да се изнесе бързо и тихо, за да не разберат приближаващите гноми, че са успели да се измъкнат от грижливо подготвения капан. Преди да тръгнат високият историк се доближи до Флик, постави мършавата си тъмна ръка на рамото му и се усмихна мрачно.
— Днес, приятелю мой, ти си извоюва правото да бъдеш част от групата ни — право, което не е свързано с родството ти с брат ти.
Обърна се и даде знак на Хендъл да поеме водачеството, Ший погледна пламналото от щастие лице на Флик и потупа сърдечно брат см по гърба. Той наистина беше заслужил правото да бъде редом с другите — право, което Ший все още може би не си беше извоювал.
ГЛАВА 11
След като изминаха още десетина мили в планините Волфсктааг, Аланон им каза да спрат. Проходът на примката и опасността да бъдат нападнати от гномите отдавна бяха останали зад гърба им и сега те вече бяха навътре в гората. Вървели бяха бързо и до момента не се беше случило нищо, което да ги обезпокои. Пътят беше широк и чист, а теренът равен, въпреки че се бяха изкачили на няколко мили нагоре в планината. Въздухът беше свеж и прохладен, така че пътуването им беше почти приятна Топлото следобедно агънце грееше ярко и светлината му повдигаше духа на групата. В тази планина горите бяха разпръснати, отделени от стърчащи хребети и върхове, които бяха голи и покрити със сняг. Открай време това беше забранена страна, дори и за джуджетата, но никой не забеляза признаци на нещо необичайно, което би могло да бъде сигнал за тревога. Разнасяха се всичките нормални звуци на гората — от резониращото цвъртене на насекомите до веселото чуруликане на пъстроцветни птички с различни форми и размери. Изглежда бяха направили разумен избор на пьтя до палатите на Паранор, които все още бяха далеч.
— След няколко часа ще спрем да пренощуваме — каза високият странник, след като ги събра около себе си. — Но рано сутринта ще ви напусна, за да разузная пътя напред, да проверя дали зад Волфсктааг няма някакви следи от Господаря на магиите и помощниците му. След като свършим с прехода на тези планини и на един къс участък в горите на Анар, ще трябва да прекосим равнините отвъд тях и да стигнем до Зъбите на дракона, точно под Паранор. Трябва да разбера дали съществата от Северната земя или техните съюзници не са блокирали входа, за да можем бързо да изберем друг път.
— Сам ли ще тръгнеш? — попита Балинор.
— Мисля, че за всички ни ще бъде по-добре, ако тръгна сам. Опасността за мен е малка, а всеки от вас ще се нуждае от помощта на другия, когато отново стигнете до горите на централен Анар. Подозирам, че групите от гноми ловци ще наблюдават всички проходи, които извеждат от тези планини, за да се уверят, че няма да ги напуснете живи. Хендъл може да ви прекара през тези клопки не по-зле от мен. Ще се опитам да ви пресрещна някъде по пътя преди да стигнете до равнините.