— Какво става? — попита разтревоженият Балинор Хендъл, когато се сгушиха в прикритието на гората.
— Невъзможно е да се каже чак оттук, освен ако човек може да чете мисли от разстояние — изръмжа джуджето гневно. — Монотонното пеене ме кара да мисля, че са гноми, но думите са неясни, по-добре е да се приближа и да проверя.
— Не мисля, че си прав — бързо се намеси Дюрън. — Това е работа за елф, а не за джудже. Мога да се движа по-бързо и по-безшумно от теб и имам способността да усещам присъствието на всякакви постове.
— Тогава по-добре ще бъде аз да свърша тази работа — предложи Дейъл. — по-дребен съм и по-бърз от всички вас. Ще се върна след минута.
Без да чака отговор, той се шмугна в гората и изчезна, преди някой да успее да му възрази. Дюрън изруга тихо. Страхуваше се за живота на по-малкия си брат. Ако в Прохода на Джейд наистина има гноми, те биха убили всеки заблудил се елф, когото хванат да дебне в тъмнината. Хендъл вдигна възмутено рамене и седна до едно дърво да чака завръщането на Дейъл. Ший беше започнал да пъшка и да се мята по-бурно, отметна одеялата и едва не се изтъркули от носилката. Флик реагираше по същия начин, само че не чак толкова буйно, и стенеше тихо а лицето му беше ужасно пребледняло. Мениън и Дюрън бързо се заеха да оправят и затягат одеялата с дълги кожени ремъци. Стенанията продължиха, но групата не се страхуваше, че ще бъде открита при целия този шум, който идваше от другата страна на прохода. Те седяха тихо и чакаха Дейъл, наблюдаваха неспокойно светлия хоризонт и слушаха барабаните, знаейки, че някак си ще трябва да намерят начин да минат покрай онези, които бяха блокирали входа, независимо кои са те. След доста време Дейъл се появи изведнъж от тъмнината. — Гноми ли са? — попита остро Хендъл.
— Стотици гноми — отвърна мрачно елфът. — Настанили са се навсякъде около входа на Прохода на Джейд и има десетки огньове. Сигурно е някакъв обред, ако се съди по начина, по който бият барабаните си и пеят монотонно, най-лошото е, че всички теса обърнати с лица към прохода. Невъзможно е някой да влезе или да излезе, без да бъде забелязан.
Млъкна и хвърли поглед на изкривените от болка тела на наранените младежи от Вейл, после се обърна към Балинор:
— Проучих целия вход и върховете от двете страни. Няма друг начин да се измъкнем, освен да минем право през гномите. Хванали са ни в капан!
ГЛАВА 12
Обезсърчаващите думи на Дейъл предизвикаха незабавна реакция. Мениън скочи на крака, посегна към меча си и заплаши, че или ще си пробие път с бой, или в опита си да направи това, ще умре. Балинор се опита да го обуздае или поне да го поуспокои. Но за няколко минути настъпи истинска бъркотия, когато и останалите се присъединиха към викащия планинец. Хендъл разпитваше потресения Дейъл за това, което е видял при входа на прохода и след няколко кратки въпроса се провикна и нареди на всички да млъкнат.
— Там са вождовете на гномите — каза той на Балинор, който най-после успя да укроти Мениън дотолкова, че да изслуша джуджето. — Там са и всички високопоставени жреци и представители на околните села. Събрали са се за специален обред, който се организира веднъж месечно. Те идват по залез слънце и пеят песни с възхвала на боговете си, за да ги защитават от злите сили на земята табу, Волфсктааг. Това ще продължи цяла нощ и до сутринта можем да забравим, че трябва да помогнем на младите ни приятели.
— Изумителни същества са тези гноми — избухна Мениън. — Страхуват се от злите сили на това място, а самите те са на страната на Кралството на черепите! Ваша си работа, но аз лично няма да се откажа заради няколко си полу-умни гноми, които пеят безсмислени заклинания!