— Никой не се отказва, Мениън — бързо се намеси Балинор. — Ще се измъкнем от тези планини още тази нощ. Точно сега.
— И как смяташ да стане това? — попита Хендъл. — Ще преминем направо през половината гномска нация? Или може би ще прелетим над тях?
— Чакайте малко! — извика неочаквано Мениън, наведе се над изпадналия в безсъзнание Ший и затърси нещо трескаво в дрехите му. Накрая извади кожената торбичка с могъщите камъни на елфите.
— Камъните на елфите ще ни измъкнат от тук — каза той на останалите, стиснал здраво торбичката.
— Ти да не си откачил? — попита Хендъл, вперил недоверчив поглед в планинеца, който размахваше въодушевено кожената торбичка.
— Нищо няма да се получи, Мениън — каза тихо Балинор. — Единственият, който има силата да използва камъните, е Ший. Освен това Аланон ми каза, че те могат да се използват само срещу неща, чиято сила е извън материалното, опасности, които объркват ума. Тези гноми са простосмъртни от плът и кръв, а не същества от света на духовете или на въображението.
— Не разбирам за какво говориш, но знам, че тези камъни подействаха срещу съществото от Блатото на мъглите и аз видях това с очите си. — Мениън каза това разколебан. Поразмисли над думите си и накрая отпусна обезверен торбичката и ценното й съдържание. — Какъв смисъл има това? Сигурно си прав. Вече не знам какво говоря.
— Трябва да има начин! — Дюрън излезе напред и отчаяно чакаше предложения. — Единственото, от което се нуждаем, е план, който да отклони вниманието им от нас за около пет минути. Тогава ще можем да се промъкнем край тях.
Мениън се оживи от предложението му, явно оценявайки донякъде идеята, но неспособен да измисли начин, който да отвлече вниманието на няколко хиляди гноми. Балинор закрачи напред-назад, потънал в мисли, докато другите подхвърляха наслуки каквото им дойдеше наум. С присъщото си черно чувство за хумор Хендъл предложи да мине направо през тях и да се остави да бъде заловен. Гномите щели да изпаднат в такъв див възторг, че държат в ръцете си него, човека, когото през всичките тези години така упорито се опитват да смажат, че щели да забравят за всичко останала Мениън изобщо не разбра, че се шегува и заяви, че няма никакво намерение да му позволява да направи подобно нещо.
— Стига празни приказки! — изръмжа накрая принцът на Дий гневно. В момента имаме нужда от план, който незабавно да ни изкара от тук, преди да е станало късно да се помогне на младежите от Вейл. Какво да направим?
— Колко широк е проходът? — попита Балинор безучастно, като продължаваше да крачи напред-назад.
— Около двеста ярда на мястото, където са се събрали гномите — отговори Дейъл, опитвайки се да избегне сблъсък с Мениън. Позамисли се за минута, после се сети за нещо и щракна с пръсти. — Дясната страна на прохода е съвсем открита, но от лявата му страна има малки дървета и храсталаци, които растат край скалата. Те могат да ни бъдат някакво прикритие.
— Но не достатъчно — намеси се Хендъл. — Проходът на Джейд е достатъчно широк, за да мине цяла армия през него, но всеки опит да се премине при липсата на достатъчно прикритие би бил истинско самоубийство. Виждал съм го от другата страна и всеки гном, който погледне натам, моментално ще ни забележи!
— Ами в такъв случай те ще трябва да гледат в обратната посока — измърмори Балинор и в съзнанието му просветна смътна идея за план, който започна да се оформя в главата му. Внезапно спря, коленичи и започна да нахвърля груба скица на входа на прохода, като поглеждаше към Дейъл и Хендъл за одобрение. Мениън беше престанал да нервничи и се приближи до тях.
— Можем да останем под прикритие и извън светлината, докато стигнем дотук — обясни Балинор и посочи точка на земята близо до линията, която обозначаваше лявата страна на скалата. — Склонът е достатъчно полегат, за да ни позволи да останем над гномите и под прикритието на храсталаците. После, преди да започнат горите по по-стръмната страна на склона, има едно открито пространство, дълго около двадесет и пет-тридесет ярда. Това е мястото, от което вниманието им трябва да бъде отклонено. Тук светлината ще ни разкрие ясно пред погледа на всеки, който гледа в тази посока. Гномите трябва да са обърнати на другата страна, когато преминаваме през това открито пространство.
Замълча и погледна угрижените лица на другите четирима, които страстно желаеха да има по-добър план, но знаеха, че нямат време за друг, ако искат да се опитат да открият Меча на Шанара. Много неща бяха заложени на карта, но най-важното в момента беше да се спаси животът на губещия сили наследник на силата на Меча. Това беше единствената възможност хората от Четирите земи да избягнат конфликт, който щеше да ги унищожи до един. Собственият им живот можеше да бъде продаден на сравнително ниска цена, само и само да можеха да запазят тази единствена надежда.