— Какво разбрахте? — полита той. — Толкова ли е страшно, както се опасявахме?
— Хванали са някого в планината — беше тихият отговор. — Невъзможно беше да се разбере кой е бил той, нито какво точно се е случило, докато го довършат. Разкъсали са го на парчета. Хендъл!
Потресен, въпреки изтощението си, планинецът се изправи и олюлявайки се, се върна в очакващото го легло. Не можеше да повярва, че е чул добре. Дълбоко в себе си почувства огромна празнота. Сълзи на безпомощен гняв се надигаха, но не успяваха да стигнат до сухите му очи, докато принцът на Лий най-после потъна в успокоителен сън.
ГЛАВА 13
Ший отвори очи едва в средата на следващия следобед, Откри, че се намира в удобно дълго легло, покрито с чисти чаршафи и одеяла, а ловните му дрехи бяха сменени със свободна бяла роба, вързана около врата му. На леглото до него лежеше Флик, който продължаваше да спи. Широкото му лице не беше вече изпито и бледо, а отново съживено от цвета на живота и спокойно в съня. Намираха се в малка стая с измазали стени, таванът на която беше подпрян с греди. През прозорците младият човек от Вейл можеше да види дърветата на Анар и ярката синевина на следобедното небе. Нямаше представа колко време е бил в безсъзнание, нито пък какво се е случило по времето, през което го бяха довели на това непознато място. Но беше сигурен, че съществото на Волфсктааг едва не ги беше убило, него и Флик, и те дължаха живота си на хората от групата. Вниманието му бързо беше привлечено от отварящата се врата в единия край на малката стая и от появата на угрижения Мениън Лий.
— Е, стари приятелю, виждам че си се завърнал в света на живите. — Планинецът се усмихна и бавно се доближи до леглото. — Знаеш ли, че доста ни уплаши.
— Справихме се, нали? — засмя се Ший весело на познатото шеговито лице.
Мениън кимна леко и се обърна към лежащия по гръб Флик, който се поразмърда под завивките и започна да се пробужда. Набитият младеж отвори бавно очи и погледна нерешително към усмихващото се лице на планинеца.
— Невероятно — едва изговори той. — Преследва ме дори и в отвъдния свят. Истинско проклятие!
— Старият Флик също е напълно възстановен — изсмя се Мениън. — Надявам се, че оценява труда, който си направихме да носим тежкото му тяло през целия този път. — В деня, в който направиш нещо почтено, ще ме трогнеш — до сълзи, повярвай ми — измърмори Флик, опитвайки се да проясни замъглените си от съня очи. Погледна към усмихващия се Ший, усмихна се и той и махна за поздрав.
— И все пак къде сме? — попита любопитно Ший, насилвайки се да седне в леглото. Все още се чувстваше слаб. — Колко време бях в безсъзнание?
Мениън седна на ръба на леглото и повтори целия разказ за пътуването след като се спасиха от съществото в долината. Разказа им за похода до прохода на Джейд, за сблъсъка със гномите там, за Плана да минат покрай тях и за резултатите. Позапъваше се, докато разказваше за саможертвата на Хендъл. На лицата на младежите от Вейл се изписа изумление, когато научиха за зловещата смърт на смелото джудже, убито от разярените гноми. Мениън бързо продължи да разказва останалата част от историята и обясни как са вървели през Анар, докато бъдат открити от Аланон и странния народ, наречен стори, които ги довеждат на това място и излекуват раните им.
— Тази земя се казва Сторлок — заключи той накрая. — Хората тук са гноми, които са посветили живота си да лекуват болните и ранените. Това, което могат да правят, е наистина изумително. Имат мехлем, който като се намаже върху отворена рана, я затваря и изцелява за дванадесет часа. Видях с очите си въздействието му върху една рана на Дейъл.
Ший поклати недоверчиво глава и тъкмо щеше да попита за някои подробност, когато вратата се отвори отново и влезе Аланон. Ший си помисли, че мрачният странник за пръв път изглежда наистина щастлив, когато забеляза искрена усмивка на облекчение върху суровото му лице. Мъжът се доближи до тях и кимна със задоволство.
— Наистина съм доволен, че и двамата се възстановихте от раните си. Сериозно бях загрижен за вас, но изглежда сторите са си свършили добре работата. Достатъчно добре ли се чувствате, за да станете от леглата и да се поразходим малко, пък и да похапнете?