Ший погледна Флик въпросително и двамата кимнаха в съгласие.
— Е, добре тогава, тръгнете с Мениън и изпробвайте силата си — предложи историкът. — Важно е да се оправите достатъчно за да можем отново да тръгнем на път.
Без да каже нещо повече, излезе, като затвори вратата тихо след себе си. Гледаха го как си отива и се чудеха как може да продължава да се държи толкова студено и официално с тях. Мениън сви рамене и предложи да донесе ловните им дрехи, които бяха взети, за да бъдат почистени. Излезе и скоро се върна с тях. Младежите се надигнаха немощно от леглата си и се облякоха, докато Мениън им разказа още малко за сторите. Обясни им, че в началото не им гласувал доверие, защото били гном и, но опасенията му бързо се разсеяли, като ги наблюдавал как се грижат за хората от Вейл. Останалите от групата са се наспали добре сутринта и сега се пръснали из селото, за да се насладят на кратката почивка по пътя им към Паранор.
Тримата излязоха от стаята и влязоха в друга сграда, която служеше за столова на селото. Там им сервираха обилни порции топла храна, с която да утолят вълчия ся апетит. Въпреки раните си, младежите от Вейл откриха, че са способни да погълнат няколко допълнителни порции от питателната храна. След като приключиха, Мениън ги изведе навън, където се срещнаха с напълно възстановените Дюрън и Дейъл, и двамата радостни, че могат да видят братята отново на крака. По предложение на Мениън петимата се запътиха към южния край на селото, за ла се насладят на прекрасното Синьо езеро, за което планинецът беше чул от сторите по-рано същия ден. Стигнаха до малкото езеро само след няколко минути, седнаха на края му под огромна плачеща върба и се загледаха мълчаливо е спокойната синя повърхност. Мениън им каза, че сторите приготвяли много мехлеми и балсами от водите на това езеро. Говорело се, че те съдържат редки целебни съставки, които не можели да се намерят никъде другаде по света. Ший опита водата и откри, че е различна от всички, които беше пил досега, но не беше неприятна на вкус Другите също я опитаха и я одобриха. Синьото езеро беше толкова спокойно място, че за момент всички се отпуснаха, забравили за опасното пътешествие, с мисли, литнали към дома и хората, които бяха оставили.
— Това езеро ми напомня за Билийл, дома ми в западната земя, — Дюрън се усмихна на себе си, докато прокарваше пръст през водата и чертаеше някакъв образ, появил се в мислите му. — Там цари същото спокойствие като тук.
— Ще се върнем там преди да се усетиш — обеща Дейъл и после добави пламенно — почти момчешки — а аз ще се оженя за Линлис и ще имаме много деца.
— Я се откажи от тези мераци — каза рязко Мениън. — Остани си ерген и си живей щастливо.
— Не си я виждал, Мениън — продължи Дейъл въодушевена — Ти никога през живота си не си срещал такава девойка. Кротка и мила, толкова красива, колкото е бистро това езеро.
Мениън поклати глава, придаде си вид на отчаян, потупа леко слабия елф по рамото и се усмихна с разбиране на дълбоките му чувства към девойката. Няколко минути никой не проговори и те продължиха да съзерцават със смесени чувства сините води на езерото на сторите. После Ший ги попита:
— Мислите ли, че постъпваме правилно? Имам предвид това пътешествие и всичко останала Искам да кажа, заслужава ли си?
— Не е ли странно, че точно ти задаваш такъв въпрос, Ший — отбеляза замислено Дюрън. — Доколкото разбирам, смяташ себе си за най-ощетен от всички, които тръгнахме на път. Та нали всичко това е заради теб! А ти какво мислиш, заслужава ли си?
Ший се умълча, а другите го наблюдаваха замислено.
— Не е много честно да му задаваш такъв въпрос — защити го Флик.
— Напротив — прекъсна го замислено Ший. — Те всички налагат живота си на опасност заради мен, а единствено аз се съмнявам в смисъла на това, което правим. Но не мога да си отговоря на един мой въпрос, дори на самия себе си. Усещам, че все още не зная какво точно става. Не мисля, че ни е ясна цялата картина.
— Знам какво имаш предвид — съгласи се Мениън. — Аланон не ни е казал всичко за това, което правим по време на пътуването. Има още нещо в цялата тази история за Меча на Шанара, което ние все още не знаем.
— Виждал ли е някой някога Меча? — изведнъж попита Дейъл. Другите поклатиха отрицателно глави. — Може и да няма никакъв Меч.
— Е, стига, мисля че Мечът съществува — каза бързо Дюрън. — Но какво ще правим с него, след като го вземем? Какво може да направи Ший срещу Господаря на магиите, дори да държи в ръцете се Меча на Шанара?