Той беше величествен, внушителен, страховит. От двете страни на правоъгълния черен отвор се издигаха две чудовищни каменни статуи, издълбани върху тъмната повърхност на скалата на височина повече от сто фута. Каменните пазачи бяха облечени в доспехи на воини и бдяха в дълбокия мрак, с ръце, стенали дръжките на огромни мечове със спуснати надолу остриета. Брадатите им, потъмнели от времето лица, бяха белязани от вятъра и студа. Но очите все още изглеждаха като живи, вперени изпитателно в осемте простосмъртни, застанали пред прага на древния дворец, който те охраняваха. Над големия вход в скалата бяха издълбани три думи на език, датиращ от преди много векове и отдавна забравен. Те служеха като предупреждение към всички, които дръзваха да влязат, че това е гробница на мъртвите. Зад огромния вход всичко тънеше в черен мрак и тишина. Аланон ги събра около себе си.
— Преди много години, още преди Първата война на расите, съществувал култ към хора, чийто произход постепенно бил забравен и потънал във времето, които служели като жреци на Боговете на смъртта. В тези пещери те погребвали монарсите на четирите земи, заедно със семействата, слугите, любимите им предмети и с голяма част от богатствата им. Появила се легенда, че само мъртвите могат да оцеляват в тези зали и само жреците имат право да присъстват на погребенията на владетелите. Всички останали, които влизали тук, повече не били виждани. С времето култът отмрял, но насаденото в Палата на кралете зло продължило да съществува и да служи сляпо на жреците, чиито кости се върнали обратно в земята преди много, много години. Малцината са хората, които са преминали…
Замълча, когато видя в очите на слушателите си неизказания въпрос.
— Аз съм минавал през Палата на кралете. Единствено аз през този век, а сега и вие. Аз съм друид, последният останал жив на тази земя. Като Бремен, като Брона преди него, съм изучавал черната магия и съм магьосник. Не притежавам силата на Господаря на мрака, но мога да ви преведа през тези пещери от другата страна на Драконовите зъби.
— И после? — въпросът на Балинор се разнесе тихо в мъглата.
— Тясна скалиста пътека, която хората наричат Драконовия ръб, извежда от тези планини. Когато стигнем дотам, ще видим Паранор.
Последва дълго, тягостно мълчание. Аланон знаеше какво си мислеха. Без да обръща внимание на това, продължи:
— Зад този вход има много коридори и зали, истински лабиринт за онзи, който не познава пътя. Някои от тях са опасни, други не. Скоро след като влезем, ще стигнем до тунела на Сфинксовете, гигантски статуи като тези пазачи, но изсечени като получовеци, полузверове. Ако погледнете в очите им на секундата ще се вкамените. Затова очите ви трябва да бъдат завързани. Трябва да съсредоточите вниманието си върху мен, да мислите само за мен, защото тяхната воля, тяхната мисловна сила е достатъчно могъща, за да ви накара да разкъсате превръзките на очите си и да ги погледнете в очите. Седемте мъже се спогледаха разколебани. Вече бяха започнали да се съмняват в разумността на целия план. — Веднага след Сфинксовете има няколко безопасни галерии, които водят до Коридора на ветровете. Това е тунел, обитаван от невидими, същества наречени банши. Те не са нищо друго освен гласове, но тези гласове докарват простосмъртните до умопобъркване. Ушите ви ще бъдат завързани, за да бъдат предпазени, но отново най-важното за вас ще бъде да се съсредоточите с мислите си върху мен, да оставите разсъдъкът ми да покрие вашия и да го предпази от пълната сила на тези гласове. Ще трябва да се отпуснете, да не ми се противопоставяте. Разбирате ли? След Коридора на ветровете ще се озовем в Гробницата на кралете. Там ще има още едно препятствие…
Замълча и погледна към входа на пещерата, като го изучаваше внимателна За миг изглеждаше, че ще довърши изречението си, но вместо това км направи знак да тръгнат към тъмния отвор. Те стояха угнетени между каменните гиганти. Сивкавата мъгла обгръщаше високите скални стени около тях, а черната зейнала паст пред тях ги чакаше като отворена челюсти на огромен хищник. Аланон извади няколко широка ленти от платя даде по една на всеки от тях Хората от малката група се завързаха един за друг с дебело дълго въже. Стабилният Дюрън застана в началото на колоната, а принцът на Калахорн отново зае мястото най-отзад. Превръзките бяха вързани здраво през очите им, и те се хванаха за ръце и образуваха верига. Миг по-късно колоната мина внимателно през входа и се запъти към Палата на кралете.