На хиляда, че и повече морски мили оттук се намираха Азорските острови, където бяха намерили смъртта си и Родригеш, и Келерман, и където животът на Холидей, а и този на Пеги, се бяха променили завинаги. След като Пеги замина за Йерусалим, за да посети Рафи Вануну, Холидей се върна в Уест Пойнт.
Всичко изглеждаше наред. Очакваха го хиляда амбициозни новобранци, оцелели в ада на Казармите на Звяра, завърнали се триумфално от тежкото шестседмично начално обучение и изгарящи от желание да се учат — дори това да е история. Хиляда новобранци, които бяха убедени, че знаят всичко, но които нямаха и най-малката представа какво ги очаква в реалния свят. Подполковник Джон Холидей, който започваше да си мисли, че е водил прекалено много битки и е станал свидетел на ненужната смърт на прекалено много добри хора, също не знаеше какво ще му поднесе бъдещето. „Напред!“ и „Ура!“ имаха място само в холивудските филми, но на новобранците щеше да им трябва много време, докато го осъзнаят. Прекалено много за едни, а за други… а други изобщо нямаше да имат време, за да го осъзнаят.
Холидей въздъхна тежко и обърна гръб на прозореца. Отиде до креслото и отвори тежката кутия. Извади реставрирания в работилницата на прочутия майстор на хладни оръжия меч и го разгледа на светлината на огъня.
Де Брага се бе справил великолепно: златната лента с кодираното съобщение бе навита около ръкохватката, а ножницата на еднометровия меч от дамаска стомана бе излъскана до почти неземен блясък и хвърляше отблясъци във всички цветове на дъгата. Някъде далеч, много далеч — на поне четири хиляди морски мили оттук и хиляда години назад във времето — един отдавна мъртъв рицар се усмихваше в гроба си. Зефир, Мечът на западния вятър.
Холидей го взе внимателно в двете си ръце, отнесе го до камината и го постави върху полираната дървена стойка, монтирана над огъня. Отстъпи крачка назад. Сякаш мястото на меча винаги е било тук. Докога ли обаче щеше да остане в покой?
— Мечът на тамплиерите — каза Холидей на глас в празната стая.
Какво бе казал Родригеш? „Прекалено много тайни.“ Бе заявил на Пеги, че не смята историята за приключена, и сега бе по-убеден повече от всякога в правотата на думите си. Предчувстваше, че ще се случи нещо. Нещо мрачно и зловещо. Продължи да се взира в бляскавото острие на меча. За миг му се стори, че чистотата, изяществото и съвършенството на това древно оръжие чезнат и то се превръща в най-обикновен къс стомана, зареден със злост и отмъстителност.
— А сега какво? — попита Холидей.
Бележка на автора
За да напиша „Мечът на тамплиерите“, направих всички необходими проучвания, така че изнесените в книгата исторически факти отговарят на истината. Саладин действително е предлагал на Ричард Лъвското сърце приемливи условия за предаването на Йерусалим, които рицарите отхвърлили и се стигнало до ужасно кръвопролитие.
При строителството на замъка Пелерин от тамплиерите през 1213 г. наистина е било открито съкровище от финикийски монети. В средата на XIX в., или повече от шестстотин години по-късно, монети от абсолютно същия вид са били открити и на отдалечения остров Корву от Азорския архипелаг.
Роже дьо Флор, известен също като Руджеро дел Фиоре и Рутгер фон Блум, е командвал флота на тамплиерите в Ла Рошел и неговите кораби „Сокол скитник“ и „Розата на храма“ наистина са плавали по морета и океани.
И Ordo Novi Templi, Орденът на новите тамплиери, и Sodlitium Pianum, ватиканската служба за контрашпионаж, са съществували и действали по начина, по който са описани.
И на последно място, но не по значимост, офицер от СС на име Келерман наистина е наредил да бъдат изгорени държавните архиви на Неапол, съхранявани във Вила Монтесано край Сан Паоло Бел Сито. Това се е случило на 30 септември 1943 г., а руините на вилата стоят и до днес, разположени в непосредствена близост до местния манастир. Ако не ми вярвате, идете и вижте сами.