— Папска була. Прокламация. Лиценз, наподобяващ патентите, които кралете са предоставяли на приватири и капери.
— Нямам представа защо тези документи се наричат були — каза Пеги. — Какво общо има с було?
— По онова време bulla се е наричал оловният печат, прикрепен в края на документа — обясни Рафи.
— Какво ще кажеш за тази „пещера в скалите, свято място на мир и спокойствие“? — попита Холидей. — Говори ли ти нещо?
— Не, изобщо — призна Вануну. — Но зная към кого можете да се обърнете.
— Към кого?
— Става въпрос за един мой приятел, Морис Бернхайм. Той е куратор на Националния морски музей в Париж. Автор е на книга, посветена на историята на мореплаването в Средиземноморието. Ако някой знае всичко за този Роже дьо Флор, това ще е Морис.
25.
Националният морски музей бе настанен в едно от крилата на Пале дьо Шьйо, построен през трийсетте години на миналия век, и прозорците му гледаха право към Марсово поле. Ако сте виждали снимката на Хитлер на фона на Айфеловата кула, направена по време на кратката му обиколка из Париж след падането на града, да знаете, че на нея фюрерът е застанал на терасата на Морския музей.
Морис Бернхайм се оказа леко пълничък и добродушен човек с чувство за хумор, малко над четирийсет. Когато видя Холидей, не пропусна да отбележи колко лесно би могъл да изиграе ролята на пират с тази превръзка на окото. Бернхайм бе топчест, с кафява коса, елегантен костюм на Пиер Карден и скъпи на вид обувки и пушеше „Боаяр“, марка цигари, прочута с отвратителния си мирис. Холидей бе изненадан, че още се произвеждат, а единствената причина да си ги спомня толкова добре бе, че веднъж едва не се задуши с такава цигара. А я запали само защото това бяха единствените цигари, които пушеха героите от филма „Беглец по острието“. Воняха като стари маратонки, които някой — неизвестно как — бе успял да запали.
Кабинетът на Бернхайм бе просторен, пищно обзаведен, със същата гледка, на която се бе наслаждавал Хитлер. Френските врати водеха към същата тераса, покрай стените бяха наредени библиотеки, а между библиотеките бяха окачени картини на морска тематика. На малкото лавици, които не бяха отрупани с книги, бяха поставени модели на кораби в бутилки. Мебелите бяха скъпи, удобни, с кожена тапицерия на диваните и столовете. Подът бе застлан с красиви персийски килими, при това не какви да е, а от Исфахан. Или Бернхайм бе получил солидно наследство, или постът му бе свързан с големи привилегии.
— А, да — каза Бернхайм и се облегна в стола си. В големия кристален пепелник, вече преливащ от фасове, димеше цигара, свита не от оризова, а от царевична хартия. — Скандалният Руджеро дел Фиоре или Роже дьо Флор. Познавам го добре, много добре.
— Защо „скандален“? — попита Холидей.
— Бил е „лошо момче“. Авантюрист и наемник. Понякога се обръщал срещу работодателите си и ги свалял от власт. Приличал на своите приятели тамплиерите — преуспял повече, отколкото било здравословно. Но при всички случаи великолепен моряк.
— Защо свитъкът, който открихме, го нарича Рутгер фон Блум? — попита Пеги.
— Така се е казвал — отвърна Бернхайм и сви рамене в типично галски жест. Взе цигарата и я намести в ъгълчето на устата си. Дръпна, после издиша и облачето тютюнев дим се понесе към високия таван. — Роден е в Бриндизи, където баща му, немец по произход, бил кралски фалконер, ненадминат майстор на лова със соколи в двора на Хохенщауфените, които по това време владеели Южна Италия. На немски Блум означава цвете. Руджеро да Фиоре е по-приемлив от политическа гледна точка вариант на името му. Така се представял в Италия. Нали се сещате за онази поговорка — когато си в Рим, прави като римляните? Сред французите пък бил известен като Роже дьо Флор.
— Каква е връзката му с тамплиерите? — попита Холидей.
— Той бил втори син, което по онова време означавало, че баща му не е имал представа какво да прави с него. Или щял да го направи свещеник, или моряк. Когато поотраснал, младият Роже постъпил като юнга на борда на тамплиерска галера, чийто капитан станал впоследствие. — Бернхайм дръпна отново от цигарата. — В крайна сметка създал собствен флот от бойни и търговски кораби, които предоставял под наем. Флагманът му бил каравела на име Wanderfalke, или „Сокол скитник“.