— Някой ни следи — каза Холидей.
— Кой? — попита Пеги стреснато, но все пак се сдържа да се огледа.
— Двама са. Сигурен съм, че са хора на Рено — отвърна Холидей. — Единият е с кожено яке, макар че е над трийсет градуса, а другият се преструва на турист, но определено не е.
— Повечето туристи не приличат на туристи — възрази Пеги. — Правила съм милиони снимки, които могат да го докажат.
— Туристите с хавайски ризи, бейзболни шапки и фотоапарати на врата обикновено не пътуват сами. Движат се на групи или най-малкото по двойки. Освен това този е прекалено млад, за да се облича по този ужасен типично американски начин.
— Дали не са полицаи?
— Полицаи или не, мосю Рено, онзи от хотела, определено работи за Келерман. Трябва да предположим, че и тези двамата са негови хора.
— Как ще се отървем от тях?
— Познаваш Париж по-добре от мен. Ако вземем метрото, в каква посока ще ни отведе, на изток или на запад?
— Ако вземем регионалния експрес, можем да стигнем до Поаси и Сержи льо От на запад и Шеси на изток, където се намира и „Дисниленд“.
— А обикновеното метро?
— Ла Дефанс на запад, Порт дьо Венсан и зоологическата градина на изток.
— Коя е най-близката станция, където се пресичат няколко линии?
— Шатле, съвсем близо е, на няколко преки. Всички основни линии минават оттам, плюс регионалният експрес.
— Там ще се отървем от тях.
Метростанцията „Шатле“ бе построена през 1900 г. и през следващите сто години се бе разраснала във всички посоки — нагоре, надолу, настрани, за да свърже четирите основни линии на стандартния метрополитен, плюс високоскоростните линии на регионалния експрес, разположени под тези на метрото.
Станцията разполагаше с единайсет входно-изходни точки, стълбища, асансьори, ескалатори и дори с две плъзгащи се пътеки, наречени tapis roulants, или буквално „търкалящи се килими“. Оттук човек можеше да отиде на север, на юг, на изток или на запад, да стигне до летището или до която и да било от четирите основни железопътни гари, включително високоскоростните линии на TGV, които да го отведат до различни европейски страни, или да премине под Ламанша и да се озове в Англия; освен това можеше да си купи абсолютно всичко: от кондоми до кроасани, да пийне чаша вино, да изяде порция пържени картофки или да си купи вестник.
По това време на деня тук имаше между пет и осем хиляди души, които се движеха из сложния лабиринт от перони и коридори. Във всеки един миг тук спираха влакове, тръгваха влакове, звучаха влакови сирени, по радиоуредбата гърмяха предварително записани съобщения, просяци просеха, камерни музиканти, сдобили се със съответното разрешително от управата на метрополитена, свиреха целия „Канон в ре мажор“ на Йохан Пахелбел, а рокгрупи изкарваха от началото до края цялата седемдесет и четири минутна рокопера „Томи“ на британците от „Дъ Ху“.
Пеги вървеше първа, Холидей я следваше по петите. В този ред влязоха през един от трите входа откъм авеню „Виктория“, купиха си билети и се спуснаха в шеметния лабиринт от коридори и ескалатори, опитвайки се да се измъкнат от преследвачите.
Престориха се, че се качват на едно от влакчетата, които отиваха в западна посока, но слязоха в последната секунда и се качиха на влака за Шато дьо Венсан миг преди да затвори врати. Прозвуча предупредителният сигнал и композицията потегли. В далечния край на влакчето млада жена с кларинет засвири великолепна импровизация по класическата суинг-композиция „Скок в един часа“ на Бени Гудман.
— Качиха ли се на влака? — попита Пеги.
— Мисля, че Американския турист успя. Качи се три-четири вагона зад нашия. Коженото яке обаче остана на перона.
— Вероятно имат мобилни телефони. Ще поддържат контакт.
— Кое е най-подходящото място да слезем? — попита Холидей.
— За да се отървем от Американския турист? — Пеги сви рамене. — Плас дьо ла Насион. Това е следващата голяма станция, на която се пресичат повече линии, близо е до Периферик, околовръстното шосе, по което минахме на идване от летището.
— А след това?
— Сен Манде, от другата страна на околовръстното.
— Какво има там?
— Стар жилищен квартал, предназначен за елита на средната класа, лекари, адвокати и прочие. Там се провежда и фермерски пазар, но в кои точно дни, нямам представа.