27.
Събудиха се на следващата сутрин освежени, но и объркани. Холидей отвори очи и видя пълна лавица с едрогърди, добре фризирани кукли Барби, които го гледаха отвисоко, а Пеги обу джинсите си под пронизителния, а ла Джеймс Дийн, поглед на Крис Мартин, съпругът на Гуинет Полтроу. След като се облече, Пеги отиде в библиотеката и завари Холидей да гледа големия плазмен телевизор и да пие кафе.
— Кафе има в каната на кухненския плот, но няма мляко — каза той. — Госпожа Алар е прочистила хладилника, преди да заминат.
— Дават ли ни по новините? — попита Пеги.
— Не видях нищо по ТеЕф1 или Канал Плюс. Нямаше нищо и по Скай Нюз и Си Ен Ен.
— Може би не са открили тялото.
— Може би — отвърна Холидей. — А може би Сюрте, френската полиция, е наложила цензура.
Пеги си наля кафе, върна се в библиотеката, седна в едно от големите кожени кресла и впери поглед в телевизора. Течеше реклама за поредния сезон на сериала „Изгубени“.
— Може би трябваше да напуснем града още вчера — каза Пеги. — Така сме в капан. Рано или късно семейство Алар ще се върне от почивка. — Тя се намръщи. — Тук се чувствам малко като Златокоска.
— Не се тревожи, поне за известно време няма да се появят никакви мечета, които да потърсят купичките си с каша — успокои я Холидей. — Натовариха толкова много багаж, че сигурно ще им стигне за цяла година. — Той се усмихна. — Освен това в къщата няма каша. Всъщност няма нищо. Явно французите не си падат по консервите или замразената пица.
— Добре ще ми се отрази още един sandwich jambon — каза Пеги. — Умирам от глад!
Заключиха къщата и се върнаха в „Ла Турел“. Беше девет сутринта и движението по улиците бе доста натоварено. Настаниха на същата маса, на която бяха седнали и предния ден, и същият подсмихващ се сервитьор се появи с меню в ръцете. Пеги избра омлет с билки, а Холидей — с шунка. И двамата си поръчаха по още едно кафе. Храната отново бе великолепна, а обслужването — нелюбезно.
— Трябва да стигнем до Ла Рошел — каза Холидей. — Но ако полицията ни издирва, ще постави под наблюдение летищата и жп гарите.
— Да вземем кола под наем — предложи Пеги.
— Ако са установили самоличностите ни, ще поставят под наблюдение и агенциите за автомобили под наем.
— Трябва да има някакъв начин — каза Пеги. — Не можем да останем в дома на семейство Алар завинаги.
Изядоха закуската, изпиха кафето, а сервитьорът очевидно нямаше обичая да долива празните чаши на клиентите. Пеги наблюдаваше слабия трафик и паркираните по авеню „Фош“ автомобили.
— Забеляза ли, между другото, служебния адрес на госпожа Алар? — попита замислено след малко.
— Авеню „Виктор Юго“. Малък номер, ако не ме лъже паметта. Може би шест?
— Това е само на една пряка от Триумфалната арка.
— И?
— Помисли. Семейството има миниван. Защо?
— Защото имат три деца и къща в провинцията.
— Почти сигурно децата ходят в някое близко училище. Университетът на Венсан се намира на пет-шест километра оттук в посока Сен Дьони. Там най-вероятно има и детска градина за служителите в университета.
— Е, и?
— Това означава, че младият професор Алар води децата на училище. С минивана. И не мога да си представя д-р Алар, която може да си позволи да има стоматологичен кабинет на една пряка от Триумфалната арка, да отива на работа с метрото, заедно с дребната буржоазия.
— Искаш да кажеш, че имат още една кола?
— Почти съм убедена — отговори Пеги. — И това е нейната кола.
Холидей огледа улицата. От двете й страни бяха наредени паркирани автомобили, да не говорим колко пресечки имаше наблизо.
— И как ще я намерим? В квартала има стотици коли!
— Не гледаш достатъчно телевизия, Док. Казвала съм ти го вече, добре дошъл в дигиталната ера!
Платиха и се върнаха в каменната къща, скрита във вътрешния двор на модерната сграда. Пеги откри ключовете точно където очакваше: в кутийка за бонбони, оставена на масата до вратата. Ключът с вградена в него аларма и система за дистанционно отключване и заключване на вратите бе окачен на ключодържател с емблемата на „Мерцедес“. Десет минути по-късно — след като натискаха копчето за отваряне на вратите на всеки няколко метра — успяха да открият колата на зъболекарката, паркирана на ъгъла на улица „Кар“.