Прекосиха прочутата винарска област Навара, поеха на запад през равнините на Кастилия и накрая стигнаха до Саламанка и старите бойни полета, за които Холидей само бе чел в увлекателните романи на Бърнард Корнуел за приключенията на майор Шарп по време на Наполеоновите войни. Пресякоха португалската граница още по-незабележимо и продължиха на юг към старата столица Коимбра, където поеха по магистралата за Лисабон. Цялото пътешествие им отне два дни, през което време не откриха никакви признаци, че са следени било от полицията, било от някой друг.
В Лисабон си купиха билети за полета на азорската авиокомпания САТА и излетяха от летище Портела на следващия ден. Предния следобед Холидей си бе купил от рецепцията на хотела пътеводител за Азорските острови и го четеше всяка свободна минута.
— Нали разбираш, че всичко това може да се окаже напразно. Все едно гоним вятъра — каза Пеги. Самолетът им — „Еърбъс 310“ — бе набрал височина и навлизаше в небето над Атлантическия океан, оставяйки Европа зад гърба им. — Дядо също може да е преследвал призраци от миналото. — Тя сви рамене. — Може би Дюрок е права и търсенето ни наистина е приключило в Ла Рошел.
— Не мисля. Хенри Грейнджър никога през живота си не е гонил вятъра — възрази Холидей. — Не беше в характера му. Той беше историк, събираше факти, проверяваше източници, правеше проучвания, развиваше хипотези, излагаше теории.
— С други думи, вършел е всичко както трябва.
— Точно така.
— Но в това няма смисъл — продължи да спори Пеги. — Той е крил меча в продължение на десетилетия. Сетне изведнъж се свързва с Кар-Харис и хуква към Англия.
— А после и към Германия — добави Холидей.
— Предполагам, че това означава Келерман. Какво го е накарало да го направи след толкова години?
— Възможно е не той да е проявил интерес — каза Холидей, — а някой друг да е проявил интерес към него.
— Като например Броудбент?
— Адвокатът? — Холидей сви рамене. — Мисля, че Броудбент се появява на сцената доста късно и не е нещо повече от обикновен наемник. Смятам, че хората на Келерман го използват. Историята за баща му и за меча е съшита с бели конци. Той просто се опитваше да измъкне от нас информация.
— Значи смяташ, че зад всичко това стои Келерман?
— Или е той, или са онези от Содалитиум Пианум, или както там Дюрок нарече главорезите на Ватикана.
— Вярваш ли й? — попита скептично Пеги. — Може да не ни е взела на сериозно, може да сме й заприличали на онези откачалки, които ходят с алуминиеви каски на главите, за да се защитят от космическите лъчения, с които ни облъчват извънземните, а?
Стюардесата мина покрай тях с количка, отрупана със сандвичи със сирене, увити във фолио, и кутийки фанта портокал. Холидей и Пеги си взеха и от едното, и от другото. Сиренето имаше вкус на стара стелка. Да, нищо общо с кухнята в „Ла Турел“, малкото парижко кафене.
— Знаеш ли, че фантата е била изобретена в нацистка Германия от един немски химик, доктор Шетелиг, като алтернатива на кока-колата, чиито доставки били затруднени поради ембаргото, наложено от Щатите на Германия? — каза Холидей. — Произвеждали са я от захарин, отпадъци от пресите за ябълков сайдер и странични продукти при производството на сирене.
— И какво общо има това? — попита Пеги и огледа намръщено кутийката с добре познатата напитка в ръцете си.
— Това показва, че понякога истината може да изглежда по-необикновена от измислицата — обясни той. — Борджиите са съществували и някои от тях наистина са били убийци, каквито ги описа доктор Дюрок.
— Добре, а тайните общества, Док? Стига де!
— Защо не? — отвърна Холидей. — Тайното общество не е нищо повече от една мрежа, кръг от хора. Мафията е такава мрежа, семейство Буш също, както и студентското братство „Черепи и кости“ в Йейл. Постави ги в съответния контекст и непременно ще получиш отличен материал, който би одобрила дори Опра.
— Мъртвите свещеници по улиците на Йерусалим са сред нещата, които никога няма да попаднат в списъка й с четива, препоръчани за лятото — изсумтя Пеги.
— Въпросът е там, че организации като Содалитиум Пианум и Ла Сапиниер наистина съществуват. Свещеникът бе изпратен, за да ни убие, в това не може да има никакво съмнение. Той беше убиец. Дори португалците имат тайни общества. Тяхната Карбонария — военизирана групировка, съставена от масони — е отговорна за убийството на крал Карлос I в началото на XX век.