— Как можеш да вярваш в някаква легенда? Та нали за Амарек се приказваше, че бил обитаван от богоподобни същества? А какво се оказа в действителност?
— Струва ми се, приятелю, прекалено често взе да ни уверяваш, че Руническият жезъл не съществува. Дали не си се поддал твърде много на мъката си по Изелда?
— Вероятно.
— Добре, Хоукмун — рече д’Аверк и зарея поглед в морската шир. — Времето ще покаже силата на Жезъла.
Хоукмун го погледна изненадано, после сви рамене и се отдалечи по палубата.
Д’Аверк се усмихна, поклати глава и проследи с поглед приятеля си.
След това пак се загледа в разпънатите платна. Дълбоко в себе си се питаше дали някога отново ще види Медния замък.