Тя се качи в спалнята и взе новото си копие на „Питър Пан“. Когато се върна на долния етаж, Джулиън вече подреждаше възглавниците пред дивана.
Тя се излетна на пода, облегнала глава на корема му, разтвори книгата и започна да чете.
Джулиън слушаше плавния, напевен глас на Грейс, без да сваля поглед от нея. Докато тя четеше думите, той виждаше как очите й пробягват по страниците. Беше си обещал, че няма да я докосва, ала изведнъж си даде сметка, че напук на волята си я милва по косата. Допирът на кожата й разпали пожар в тялото му и той усети как слабините му още повече се напрягат от желанието да я притежава. Докато копринените, гарвановочерни кичури се разливаха по пръстите му, Джулиън се остави гласът й да го отведе далеч, далеч от там, на едно място, което го изпълваше с такъв покой, сякаш бе онзи вечно изплъзващ се дом, който бе търсил през целия си живот. Място, където съществуваха само те двамата. Място, където нямаше нито богове, нито проклятие. Само той и тя. Беше прекрасно.
Грейс повдигна вежди, когато усети как ръката на Джулиън остави косата й и се плъзна към най-горното копче на блузата й. Тя затаи дъх в обнадеждено очакване, ала едновременно с това я обзе нерешителност.
— Какво…
— Не спирай да четеш — каза Джулиън, докато разкопчаваше копчето.
С пламнало тяло, Грейс прочете още един абзац. Джулиън разкопча следващото копче.
— Джулиън…
— Просто чети.
Докато тя четеше, Джулиън продължи и се зае с третото копче. Онова, което правеше, я подлудяваше, дишането й се учести, сърцето й заби лудешки. Грейс вдигна поглед към него и видя жадния пламък в очите му.
— Какво е това? Стриптийз четене? Аз прочитам един абзац и ти откопчаваш едно копче?
Вместо отговор, Джулиън прокара ръка по сутиена й и нежно стисна гърдата й. Грейс простена от удоволствие, когато той започна да я масажира през сатена. От топлината на ръката му я побиха тръпки.
— Чети — отново нареди той.
— О, да, все едно съм в състояние да чета, докато ти…
Той разкопча сутиена и взе едната й гръд в ръка.
— Джулиън!
— Чети ми, Грейс. Моля те.
Сякаш това бе възможно! Ала умолителните нотки в гласа му докоснаха сърцето й. Тя се овладя и насочи вниманието си към книгата, докато Джулиън прокарваше ръка по голата й кожа. Допирът му бе така ласкав, така успокояващ. Абсолютно възхитителен. Това не бяха страстните милувки, с които я съблазняваше и възпламеняваше досега, а нещо съвсем различно, което докосваше много повече от плътта. Нещо, което се докосваше до сърцето й.
Много скоро Грейс свикна с малките кръгове, които той описваше около гърдите и зърната й и надолу по корема й, и се отдаде на мига и на усещането от близостта, която двамата споделяха. Когато довърши книгата, вече бе десет часът. Джулиън прокара обратната страна на дланта си по твърдото й зърно, докато тя оставяше томчето настрани.
— Имаш толкова красиви гърди.
— Радвам се, че мислиш така — отвърна Грейс и чу как стомахът му изкъркори под ухото й. — Май си гладен.
— Гладът, който изпитвам, не е за храна.
Лицето й пламна. Джулиън плъзна ръка от корема чак до шията й, а после по скулата и проследи устните й с палец.
— Колко странно — каза той. — Онова, което ме прекършва, е целувката ти.
— Моля?
Ръката му отново се спусна надолу към корема й.
— Харесвам допира на кожата ти до моята. Мекотата на тялото ти под ръката ми — тихо обясни той. — Ала само когато устните ни се докоснат, усещам как разумът ме напуска. Как мислиш, защо ли е така?
— Не знам.
В този миг телефонът иззвъня. Джулиън изруга.
— Ненавиждам тези неща.
— Аз също започвам да ги мразя.
Той отдръпна ръка, така че Грейс да може да стане, ала тя я улови и я положи върху гърдите си.
— Нека си звъни.
Джулиън се усмихна и се наведе над нея. Устните им бяха толкова близо, че Грейс усещаше дъха му върху лицето си. Изведнъж той се отдръпна и затвори очи, ала не преди Грейс да успее да зърне агонията и копнежа в тях. Стиснал зъби, той сякаш се бореше със себе си.
— Иди да вдигнеш — прошепна той и я пусна.
Грейс се изправи разтреперана и отиде до безжичния телефон, притискайки разкопчаната блуза към гърдите си.
— Здравей, Селена.
С натежало сърце, Джулиън се заслуша, мъчейки се да потуши огъня, който го изгаряше отвътре. Последното, което искаше, бе да напусне този пристан. До този миг не бе изпитвал наслада от почти нищо в живота си, ала сега жадуваше за всяка секунда от нейното време.