— Чакай, нека го попитам — каза Грейс в слушалката и се приближи. — Селена и Бил искат да знаят дали ни се излиза с тях в събота.
— Ти решаваш — отвърна Джулиън, като се надяваше, че тя ще откаже.
Грейс се усмихна и отново доближи слушалката до ухото си.
— Звучи страхотно, Селена. Ще бъде адски забавно… Добре, ще се видим тогава.
И тя затвори.
— Ще си взема един бърз душ преди лягане.
Джулиън кимна и загледа как тя се качва по стълбите. Повече от когато и да било досега му се прииска отново да е смъртен. Би дал всичко на света, за да може да я последва по стълбите, да я положи върху леглото и да потъне в тялото й. Затворил очи, Джулиън бе готов да се закълне, че усеща как влажната й топлина го обгръща. Зарови пръсти в косата си и ги стисна в юмрук. Колко ли дни още щеше да издържи това мъчение? Ала въпреки всичко щеше да се съпротивлява. За нищо на света нямаше да се откаже от здравия си разум и секунда по-рано, отколкото съдбата беше решила.
Грейс усети присъствието му. Обърна се и го видя да стои до ваната, чисто гол. Погледът й с огромна наслада се плъзна по всеки сантиметър от съвършеното му, бронзово тяло, ала онова, което плени сърцето й и я остави без дъх, бе очарователната му, топла усмивка. Без да каже нито дума, Джулиън пристъпи под душа.
— Знаеш ли — подхвърли той с нехайност, която я изуми. — Тази сутрин открих нещо интересно.
Грейс загледа как водата пада върху него и приглажда косата му, оформяйки ореол от къси, влажни къдрици около лицето му.
— Така ли? — попита тя, опитвайки се да устои на изкушението да се пресегне и да улови една от тези къдрици между пръстите си. Или още по-добре — между зъбите си.
— Аха — каза той и плъзвайки ръка нагоре, откачи подвижния душ от стойката, а след това го нагласи за лек масаж. — Обърни се.
Грейс се поколеба, ала все пак се подчини. Джулиън прокара поглед по гладкия й, мокър гръб. През целия си живот не бе виждал по-примамлива жена.
Тя бе всичко, което някога бе жадувал да притежава, и все пак не смееше да се надява. Не смееше да мечтае. Джулиън сведе поглед към пищните й извивки. Беше застанала с леко разкрачени крака и той съвсем ясно си представи как ги разтваря още повече и потъва в нея. Мъчейки се да си поеме дъх, той насочи душа към раменете й.
— Приятно е — прошепна Грейс.
Джулиън не бе в състояние да говори. Стиснал зъби, той трябваше да положи огромно усилие, за да не се поддаде на хищническия глад на тялото си за нейното. Нуждата да я докосне бе толкова силна, че пред нея бледнееше дори нуждата от храна и вода, която го връхлиташе, докато беше в книгата.
Грейс се обърна към него с грейнало лице, взе гъбата и я насапуниса. Джулиън не помръдваше, докато тя го къпеше. Ръцете й се плъзгаха по гърдите и корема му и още повече разпалваха жаждата му за нея. Той задържа дъха си в нетърпеливо очакване, докато ръцете й се спускаха все по-надолу и по-надолу.
Грейс прехапа устни, когато докосна стоманените мускули на корема му. Вдигна очи и видя, че Джулиън не я изпуска от поглед. Полупритворил клепачи, той като че ли се наслаждаваше на всяко нейно докосване. За да направи удоволствието му още по-голямо, Грейс прокара гъбата по къдриците с цвят на кафе там долу, а после пъхна ръка между краката му и нежно го стисна. Джулиън рязко си пое дъх, а тя се усмихна, усетила мощния спазъм, който разтърси тялото му.
Колко щастлива се почувства при вида на насладата, изписала се по лицето му. С разтуптяно сърце, тя лекичко потърка щръкналата му мъжественост. Чу как подвижния душ издрънча върху дъното на ваната, секунда преди Джулиън да я вземе в прегръдките си и да зарови лице в шията й.
Грейс потрепери от усещането на притиснатите им едно към друго мокри тела. Любовта й към него изпълни цялото й същество, молейки се някакво чудо да им позволи да останат заедно. В този миг й се прииска да го усети в себе си. Да почувства как той покорява тялото й, така както бе покорил и сърцето й. Докато устните му я измъчваха с насладата, която й даряваха, едното му бедро се пъхна между краката й. Тънките му косъмчета я погъделичкаха и допирът им напълно разтопи волята й.
Грейс възбудено се отърка в гладкото му, мокро бедро, опивайки се от усещането на силните му мускули, които ту се свиваха, ту се отпускаха между краката й, а устните му не се откъсваха от гърлото й. О, колко го обичаше! И как копнееше да го чуе да казва, че тя означава за него също толкова много, колкото и той за нея.