Джулиън прокара ръце по гърба й, после ги премести отпред. С поглед, който я изгаряше, той я положи във ваната.
— Какво… — думите на Грейс заглъхнаха и тя простена, усетила езика му в ухото си.
Почувства как мускулите на ръката му се напрегнаха, когато той посегна към душа и го насочи към нея, така че струята да облее тялото й с пулсиращата си топлина. Джулиън започна да описва бавни, чувствени кръгове над гърдите й, над стомаха й. Наелектризирана от възбуждащата милувка на водата и от близостта на неговото тяло, Грейс започна да диша накъсано.
Джулиън цял трепереше, разтърсван от неудържима нужда. Искаше да я задоволи така, както не бе искал да задоволи никоя друга жена. Жадуваше да я види как се гърчи от удоволствие под него. Да я чуе как изкрещява, когато достигне върха. Разтваряйки бедрата й още мъничко, той насочи струята на душа между краката й.
Грейс почти се задави от вълната на неописуемо удоволствие, която я обля.
— Джулиън! — простена тя, треперейки от усещането на пръстите му вътре в нея.
Те я изпълваха, възпламеняваха я, а топлата струя на водата правеше движенията му още по-чувствени. Никога, никога преди не бе изпитвала нещо подобно. Той движеше китката си, въртеше пулсиращата вода около нея, докато накрая Грейс не можеше да издържа повече. Когато свърши миг по-късно, тя изкрещя в екстаз.
С тяло, сковано от усилието да не проникне в нея, Джулиън се усмихна. Това изобщо не бе краят. Сякаш някога можеше да й се насити. С уста, с ръце и със струята на душа, той я доведе до върха още пет пъти.
— Моля те, Джулиън — примоли се тя след последния път. — Имай милост. Не мога повече.
Преценявайки, че достатъчно е измъчвал и двамата, Джулиън се пресегна и спря душа. Грейс не бе в състояние да помръдне. Всяко движение, независимо колко слабо, я разтърсваше. Джулиън надигна глава измежду краката й и се загледа в нея с едва доловима усмивка.
— Ти ме уби задъхано каза тя. — Сега трябва да се отървеш от тялото.
Джулиън се разсмя, а после излезе от ваната, наведе се и я взе на ръце. Наслаждавайки се на допира на голата му кожа, Грейс се остави да я занесе до леглото и да попие влагата от тялото й. Бавно и внимателно, той започна да прави с хавлията неща, за които Грейс силно се съмняваше, че е предназначена. Прокарваше я чувствено по ръцете и гърдите й, и надолу към стомаха, като описваше лениви, секващи дъха кръгове.
— Разтвори крака, Грейс.
Останала без капчица воля, тя се подчини и простена, когато платът докосна нежната, пулсираща плът между бедрата й. После хавлията изчезна, изместена от пръстите му.
— Джулиън, моля те. Не мисля, че мога да го направя отново.
Той обаче не й обърна внимание. Нито пък тялото й — за нейно изумление, тя отново свърши. Джулиън се приведе над нея и прошепна в ухото й:
— Мога да те карам да го правиш цяла нощ.
Грейс го погледна в очите и в този миг осъзна същинските измерения на проклятието му. Ерекцията му бе все така голяма, челото му бе оросено от пот. Как издържаше да я гледа как свършва отново и отново, знаейки, че за него няма да има облекчение? Забравила всичко друго, освен любовта си към него, Грейс се надигна и го целуна. Джулиън се дръпна като опарен и се свлече на пода, гърчейки се, сякаш го биеха. Ужасена от онова, което бе сторила, Грейс скочи от леглото.
— Съжалявам — каза тя и посегна към него. — Забравих.
Джулиън рязко се обърна към нея, потъмнелите му очи вдъхваха ужас. Треперейки конвулсивно, той се мъчеше да надвие надигащата се лудост. В крайна сметка онова, което му даде сили да го стори и да се успокои, беше страхът, изписан върху нейното лице. Той се дръпна назад, сякаш Грейс беше заразна и се изправи на крака, използвайки за опора леглото.
— Влошава се — каза Джулиън накъсано.
Грейс не бе в състояние да говори. Не издържаше да го гледа как страда. И се ненавиждаше, задето го бе тласнала в лапите на тази жестока агония. Без да я поглежда, Джулиън събра дрехите си и излезе от стаята.
Трябваше да минат няколко секунди, преди Грейс отново да е в състояние да помръдне. Когато най-сетне си възвърна способността да стои на крака, тя отиде да се облече. Отвори най-горното чекмедже на скрина и погледът й попадна върху оковите. Колко ли дни им оставаха, преди завинаги да го изгуби?
Следващите няколко дни бяха най-прекрасните в живота на Грейс. След като свикна с правилото на Джулиън, че не бива да се целуват, и със страстното му, интимно докосване, между тях се възцари лека и приятна близост, която удивляваше Грейс и й доставяше огромна радост. Прекарваше дните си в офиса, като често обядваше с Джулиън и Селена, а нощите си — излетната в прекрасната прегръдка на Джулиън. Ала с всеки изминал ден мисълта, че в края на месеца той ще си отиде, ставаше все по-мъчителна.