Пол.
Сърцето й заби учестено. Физически бе доста променен — лицето му бе някак подпухнало, около очите му се бяха появили бръчки и на всичкото отгоре бе започнал да оплешивява. Ала подигравателната му усмивка си бе съвсем същата.
— Това е онзи, дето досаждаше на Амбър — обади се един от двамата типове с него.
Убийствено спокойствие се спусна върху Джулиън и Грейс усети как по гръбнака й пробягаха ледени тръпки. Нямаше представа какво да очаква от Джулиън, а ако съдеше по онова, което виждаше, по характер Пол очевидно не се бе променил толкова, колкото на външен вид. Нахакан грубиян, който винаги се движеше с антураж, той държеше да направи демонстрация на силата си, където и да отидеше. Огромното му его и желанието да докаже какъв мъжкар е, нямаше да му позволят да си тръгне, без да се е сбил с Джулиън. Грейс можеше само да се надява, че нейният пълководец ще има достатъчно здрав разум, за да не се остави да го предизвикат.
— Мога ли да ви помогна с нещо? — попита Джулиън, без да се обръща.
Пол се изсмя и смушка едно от приятелчетата си в гърдите.
— Що за педерастки акцент е пък този? Нали каза, че този хубавец тук свалял момичето ми? Като го гледам, по-скоро трябва да е бил хвърлил око на някой от вас двамата.
Джулиън се обърна и изгледа Пол с поглед, който би накарал всеки здравомислещ човек да се изпари. Само че Пол, разбира се, нямаше и капчица здрав разум. Никога не бе имал.
— Какъв ти е проблемът, хубавецо? Да не те засегнах? — каза Пол подигравателно и като погледна към приятелите си, поклати глава. — Точно както си мислех — най-обикновен пъзлив педал.
Джулиън се изсмя — зъл смях, без помен от веселие.
— Хайде, Джулиън — намеси се Грейс и го улови за ръката, преди положението съвсем да се бе влошило. — Да си вървим.
Пол я изгледа презрително и в този миг най-сетне я позна.
— Я виж ти, Грейс Алекзандър. Колко време мина само! — при тези думи той потупа по гърба ниския, тъмнокос мъж до себе си. — Хей, Том, нали помниш Грейс? Малките й бели гащички ми помогнаха да спечеля нашия облог.
При тези думи Джулиън се вцепени. Грейс усети как старата болка се надига в гърдите й, ала нямаше намерение да го показва. Никога вече нямаше да даде на Пол такава власт над себе си.
— Нищо чудно, че се е опитал да забърше Амбър — продължи Пол. — Сигурно му се е приискала някоя, която не започва да му циври на главата, докато я изчуква.
Джулиън се нахвърли върху него толкова бързо, че Грейс едва успя да проследи движението му с поглед. Пол замахна. Джулиън се наведе и заби в ребрата му такъв юмрук, че Пол отхвръкна два-три метра назад. Ругаейки, той се втурна към Джулиън, който се отдръпна и го препъна. Пол полетя във въздуха и се приземи по гръб. Преди той да успее да помръдне, Джулиън вече бе стъпил върху гърлото му и го гледаше с ледена усмивчица, от която Грейс усети, че се смразява. Пол сграбчи обувката му с две ръце и се опита да я отмести. Макар че цялото му тяло трепереше от усилието, не можа да помръдне крака на Джулиън дори на милиметър.
— Знаеш ли — нехайният тон на Джулиън бе направо ужасяващ, — че дори два килограма са предостатъчни, за да ти смачкат хранопровода?
Очите на Пол едва не изскочиха от орбитите си, а вените по ръцете му се подуха, когато Джулиън засили натиска върху гърлото му.
— Моля те, човече — примоли се той, мъчейки се да отмести обувката на Джулиън. — Не ме наранявай.
Грейс затаи ужасено дъх, когато Джулиън го натисна още по-силно. Том направи крачка напред.
— Само се опитай — предупреди го Джулиън — и ще ти изтръгна сърцето и ще накарам приятеля ти да го изяде.
Убийственото му изражение потресе Грейс. Това не беше нежният мъж, който я любеше нощем. Това бе лицето на пълководеца, който някога бе разбил римската армия. У нея нямаше и капчица съмнение, че Джулиън можеше и щеше да изпълни заплахата си. А ако се съдеше по пребледнялото лице на Том, който побърза да отстъпи назад, той също го знаеше.
— Моля те — отново се обади Пол; по бузите му се стичаха сълзи. — Моля те, не ме наранявай.
Грейс преглътна мъчително. Това бяха съвсем същите думи, които бе проплакала в леглото на Пол. И тогава срещна погледа на Джулиън. Видя яростта в очите му и готовността му да убие Пол заради нея.