Лицето на Афродита потъмня от гняв.
— Ако не беше Александрия, в онзи ден най-сетне щях да си върна сина. Знам, че щеше да ме потърси. Ала вече бе твърде късно. В мига, в който той проникна в нея, вече бе твърде късно.
— И въпреки това ти отказа да му помогнеш?
— Как можех да избирам между двама от синовете си?
Въпросът й потресе Грейс.
— Нима не си сторила точно това в мига, в който си допуснала Джулиън да бъде затворен в свитъка?
В очите на Афродита проблесна такава злост, че Грейс неволно отстъпи назад.
— Джулиън бе онзи, който ме отхвърли. Трябваше само да поиска помощта ми и аз щях да му я дам.
Грейс не вярваше на ушите си. За богиня, Афродита беше невероятно себична и късогледа.
— Значи цялата тази трагедия се е случила само защото никой от вас не е искал да погледне през очите на другия. Не мога да повярвам, че си направила Джулиън силен, а после си го проклела заради силата, която сама си му дала. Вместо да го чакаш да те потърси, никога ли не ти е хрумнало да го направиш лично?
Афродита я изгледа възмутено.
— Аз съм богинята на любовта, а ти очакваш от мен да пълзя? Имаш ли представа колко е унизително да бъдеш Афродита и собственият ти син да те ненавижда?
— Унизително? За теб? Та ти си била обичана от целия свят! Джулиън не е имал никого.
Афродита гневно пристъпи към нея.
— Стой далеч от него. Предупреждавам те.
— Защо? Защо предупреждаваш мен, а не си си направила труда да предупредиш Пенелопа?
— Защото нея той не я обичаше.
Грейс замръзна.
— Да не искаш да кажеш…
Афродита изчезна.
— О, я стига! — изкрещя Грейс към тавана. — Не можеш да се изпариш ей така по средата на разговора!
— Грейс?
Гласът на Бет я накара да подскочи. Обърна се рязко и я видя да наднича през вратата.
— С кого говориш? — попита Бет.
Грейс махна с ръка, сякаш искаше да посочи нещо, ала после реши, че е най-добре да не й казва истината.
— Със себе си.
Бет я изгледа скептично.
— Винаги ли си крещиш така?
— Понякога.
Бет повдигна тъмните си вежди.
— Звучиш така, сякаш имаш нужда от някоя и друга сесия с мен — подхвърли тя, докато си тръгваше.
Без да обърне внимание на думите й, Грейс трескаво си събра нещата. Искаше само да се прибере при Джулиън.
Разбра, че нещо не е наред в мига, в който отвори входната врата. Джулиън не беше там, за да я посрещне.
— Джулиън? — повика го тя.
— На горния етаж съм.
Грейс остави ключовете и пощата си на масичката и се качи по стълбите, вземайки по две стъпала наведнъж.
— Няма да повярваш кой се отби…
Така и не можа да довърши, когато стигна до спалнята и видя, че Джулиън бе оковал едната си ръка за леглото. Гол до кръста, той лежеше на матрака с обляно в пот чело.
— Какво правиш? — попита тя ужасено.
— Не мога да се съпротивлявам повече, Грейс — отвърна той, дишайки накъсано.
— Не се предавай!
Той поклати глава.
— Искам да оковеш и другата ми ръка. Не мога да го сторя сам.
— Джулиън…
Той я прекъсна, като се изсмя горчиво.
— Каква ирония, а? Теб трябва да умолявам да ме оковеш, докато другите го правеха по собствена воля само няколко часа след като ме призовяха. — Той впи поглед в нея. — Направи го, Грейс. Не бих могъл да живея със себе си, ако те нараня.
Грейс прекоси стаята и отиде при него със свито гърло. Джулиън я помилва по бузата със свободната си ръка и като я привлече към себе си, я целуна толкова страстно, че тя едва не припадна. Това бе настоятелна, стихийна целувка. Целувка, пълна с копнеж. И с обещания. Най-сетне той се отдръпна, гризвайки я по устните.
— Направи го.
Грейс го заключи за таблата на леглото и той най-сетне се отпусна. Едва тогава Грейс си даде сметка колко напрегнат е бил през последната седмица. Той отпусна глава върху възглавниците и си пое дъх, дълбоко и накъсано.
Грейс се пресегна и докосна влажното му чело.
— Мили Боже! — ахна тя. Така гореше, че буквално я опари. — Мога ли да направя нещо?