Или най-малкото — да поразява смъртоносно.
И точно в този миг, тя наистина беше поразена. Напълно запленена от мъж, който бе твърде съвършен, за да е истински.
Тя протегна ръка и колебливо го докосна по рамото. За нейно огромно учудване, той не се стопи под допира й като пиянската халюцинация, за каквато го бе помислила.
Не, ръката, която докосна, бе съвсем истинска. Истинска, корава и топла. Железен мускул се напрегна под пръстите й и накара сърцето й да забие учестено.
Напълно поразена, Грейс можеше единствено да се взира изумено в него.
Веждите на Джулиън се повдигнаха учудено. Никога досега не му се бе случвало жена да бяга от него. Нито да го зареже, след като бе изрекла думите на заклинанието.
Всички други оставаха на мястото си в очакване на неговата поява и след това се хвърляха в обятията му, настоявайки той да ги дари с наслада.
Ала не и тази…
Тя бе различна.
Устните му потръпнаха от едва сдържана усмивка, когато погледът му обходи тялото й. Гъста гарвановочерна коса се спускаше до средата на гърба й, а светлосивите й очи имаха цвета на море преди буря. Изпъстрени с миниатюрни сребърни и зелени пръски, те излъчваха интелигентност и топлота.
Мънички светлокафяви лунички покриваха гладката снежнобяла кожа. Тя бе точно толкова прелестна, колкото и мекият й глас.
Не че имаше някакво значение.
Независимо как изглеждаше жената, която го беше призовала, Джулиън съществуваше единствено, за да й служи сексуално. Да се изгуби в насладата на тялото й. И той възнамеряваше да стори точно това.
— Хайде — каза и сложи ръце на раменете й. — Нека ти помогна да станеш.
— Ти си гол — прошепна Грейс, оглеждайки го от глава до пети, когато се изправиха. — Ти си толкова гол.
Джулиън прибра два гарвановочерни кичура зад ушите й.
— Знам.
— Ти си гол.
— Това вече го установихме.
— Ти си щастлив и гол.
Джулиън се намръщи объркано.
— Какво?
Грейс сведе многозначителен поглед към възбудата му.
— Щастлив си. И чисто гол.
А, значи така му казваха в този век. Трябваше да го запомни.
— И това те кара да се чувстваш неудобно? — попита той, удивен от факта, че голотата му може да тревожи някоя жена — нещо, което не се бе случвало никога преди.
— Бинго!
— Е, имам идея как да оправим нещата — понижи глас Джулиън, а погледът му се спря върху гърдите й, чиито зърна се бяха втвърдили и изпъкваха под тънката бяла материя.
Зърна, които нямаше търпение да види. И да вкуси.
Той пристъпи към нея и понечи да я докосне.
Грейс се отдръпна с разтуптяно сърце. Не беше истина. Не можеше да е истина. Очевидно беше пияна и й се привиждаше. Или пък си беше ударила главата в ръба на масичката, изгубила бе съзнание и кръвта й изтичаше.
Точно така! Това й се струваше правдоподобно.
Или поне по-правдоподобно, отколкото горещата, пулсираща възбуда, която бушуваше в нея и копнееше за тялото му.
А него си го биваше.
„Когато си фантазираш, момиче, определено не си поплюваш. Май напоследък си попрекалила с работата. Започнала си да прихващаш от фантазиите на пациентите си.“
Той посегна към нея и улови лицето й в силните си ръце. Грейс не бе в състояние да помръдне. Единственото, което можеше да стори, бе да му позволи да повдигне брадичката й нагоре, докато погледът й не срещна пронизващите му очи, които, тя бе сигурна, можеха да надзърнат и в най-потайните кътчета на душата й. Очи, които я омаяха така, както смъртоносният хищник хипнотизира плячката си.
Тя потрепери в прегръдките му.
В този миг горещи, настойчиви устни се впиха в нейните и тя простена в отговор. През целия си живот бе слушала за целувки, от които коленете направо омеквали, ала за първи път тя самата го изпитваше.
Той ухаеше прекрасно, допирът му бе невероятен, а вкусът му — още по-възхитителен.
Сякаш надарени със собствена воля, ръцете й се обвиха около раменете му, широки и корави като камък. Топлината на гърдите му преля в нея, мамейки я с еротични обещания за онова, което предстоеше, докато той нахлуваше в устата й с умението и устрема на викинг, решил да плячкоса всичко по пътя си.
Всеки сантиметър от великолепното му тяло бе плътно притиснат до нейното и се движеше по начин, целящ тя да усети мъжкото му присъствие. И, о, Господи, наистина го усещаше така, както не бе усещала никой друг мъж преди него. Тя плъзна ръка надолу по изваяните мускули на голия му гръб и простена, когато те се напрегнаха под милувката й.