— Не, но благодаря, че попита.
Грейс отиде до скрина, за да си вземе дрехите за вкъщи. Понечи да разкопчае ризата си, ала Джулиън я спря.
— Моля те, не го прави пред мен. Ако видя гърдите ти…
Той отметна глава назад, сякаш бяха допрели нагорещено желязо до кожата му. Грейс изведнъж осъзна колко естествено бе започнала да се чувства с него.
— Съжалявам — каза тя и отиде да се преоблече в банята.
Когато свърши, направи студен компрес и се върна в спалнята, за да наложи трескавото чело на Джулиън.
— Целият гориш — каза тя, прокарвайки ръка през влажната му от пот коса.
— Знам. Имам чувството, че лежа върху жарава.
Той изсъска, когато Грейс допря хладната кърпа до кожата му.
— Е, как мина денят ти? — попита той с усилие.
Грейс едва успя да сподави щастието и любовта, които я изпълниха при тези думи. Всеки ден Джулиън й задаваше този въпрос и всеки ден тя нямаше търпение да се прибере вкъщи, за да бъде с него. Не можеше да си представи какво ще прави, когато той си отиде. Заповядвайки си да не мисли за това, тя се съсредоточи върху грижите за него.
— Не се случи нищо особено.
Не искаше да го товари с онова, което майка му й беше разказала. Не и докато беше в това състояние. Достатъчно го бяха наранявали досега и тя нямаше никакво желание да увеличава болката му.
— Гладен ли си?
— Не.
Грейс се настани до него и прекара нощта, като му четеше и охлаждаше с компреси пламналата му кожа.
Тази нощ Джулиън не мигна. Не беше в състояние. Усещаше как кожата на Грейс се докосва до неговата и вдъхваше сладкия й цветен аромат. Той изпълваше сетивата му и го омайваше. Цялото му тяло крещеше за нея. Скърцайки със зъби, той стисна сребърните вериги и потуши надигащия се мрак, който се мъчеше да го погълне. Не искаше да му се дава. Не искаше да затваря очи, за да не пропусне дори минута от времето, което му оставаше с Грейс, докато все още бе на себе си. Допуснеше ли мракът да победи, нямаше да изплува от него, докато не се озовеше обратно в книгата. Сам.
— Не мога да я изгубя — прошепна той.
Самата мисъл за това разби онази мъничка част от сърцето му, която все още бе останала непокътната. Часовникът в коридора отброи три удара. Грейс бе заспала малко преди това, облегнала глава на корема му, така че дъхът й галеше кожата му. Косата й го гъделичкаше лекичко, топлината й сякаш попиваше в душата му. Какво не би дал, само и само да можеше да я докосне.
Джулиън затвори очи, облегна глава назад и за първи път от векове насам си позволи да помечтае. Мечтаеше за нощи, прекарани с Грейс. За дни, в които двамата се смееха щастливо. Мечтаеше за време, в което можеше да я обича така, както тя заслужаваше да бъде обичана. Време, когато беше свободен да й се отдаде изцяло. Мечтаеше как двамата създават свой дом. А най-силно от всичко мечтаеше за деца с щастливи сиви очи и дяволити усмивки.
Джулиън все още бе унесен в мечти, когато навън започна да се съмва и ударите на часовника, отброяващ шест часа, събудиха Грейс. Тя потри лице в гърдите му и се сгуши в него по начин, който му се стори истинско мъчение.
— Добро утро — усмихна се тя, ала после прокара поглед по тялото му и прехапа устни, сбърчила загрижено чело. — Сигурен ли си, че трябва да го правим? Не може ли да те освободя поне за мъничко?
— Не! — категорично отсече Джулиън.
Грейс вдигна телефона и избра номера на Бет.
— Следващите няколко дни няма да съм в офиса. Ще можеш ли да поемеш част от пациентите ми?
Джулиън се намръщи.
— Няма да ходиш на работа? — попита той в мига, в който Грейс затвори.
Как изобщо можеше да й задава подобен въпрос!
— И да те оставя в това състояние?
— Всичко ще е наред.
Тя го изгледа така, сякаш бе полудял.
— Ами ако се случи нещо?
— Какво?
— Може да избухне пожар или пък някой може да влезе в къщата и да прави Бог знае какво с теб, а ти ще си безсилен да му попречиш.
Джулиън се отказа да спори. Всъщност му беше безмерно приятно, че тя бе готова да остане с него.
До настъпването на следобеда Грейс с очите си се убеди колко много се бе влошило проклятието. Цялото тяло на Джулиън бе обляно в пот. Мускулите на ръцете му бяха опънати до скъсване и той почти не продумваше. В редките случаи, когато го стореше, говореше през стиснати зъби. Ала въпреки това й се усмихваше, а очите му бяха топли и насърчителни, докато търпеше мъчението, което го разяждаше и от което мускулите му ту се свиваха, ту се отпускаха.