Грейс непрекъснато му слагаше студени компреси, ала в мига, в който прокараше влажната кърпа по кожата му, тя начаса се нагорещяваше така, че й бе трудно да я държи. До падането на нощта Джулиън вече бълнуваше.
Безпомощна, Грейс го гледаше как се гърчи и ругае, сякаш нечии невидими ръце го деряха жив. Никога досега не бе виждала нещо такова. Джулиън се бореше толкова неистово, че Грейс се боеше да не би леглото да се строши.
— Не издържам повече! — прошепна тя и изтича на долния етаж, за да се обади на Селена.
Един час по-късно Грейс отвори вратата на Селена и сестра й Тияна. С гарвановочерната си коса и сини очи, Тияна изобщо не приличаше на сестра си. Една от малкото бели вуду жрици, тя държеше вуду магазин и всеки петък вечер организираше обиколка на гробищата.
— Не знам как да ви се отблагодаря, че дойдохте — каза Грейс, след като ги пусна да влязат.
— Няма защо — отвърна Селена.
Тияна бе облечена в обикновена кафява рокля и носеше барабан под мишница.
— Къде е той?
Грейс ги отведе на втория етаж.
Тияна прекрачи прага на спалнята и се закова на място при вида на Джулиън, който се гърчеше върху леглото и проклинаше целия гръцки пантеон.
— Не мога да направя нищо за него — каза тя с пребледняло като платно лице.
— Тияна! — скара й се Селена. — Трябва поне да опиташ.
С разширени от ужас очи, сестра й поклати глава.
— Искате ли моя съвет? Заключете тази стая и го оставете в нея, докато не си отиде там, откъдето е дошъл. Над него тегне толкова силно проклятие, че не смея да се забърквам — при тези думи тя се обърна към Селена и попита: — Не усещаш ли злата сила, която витае наоколо?
Грейс потрепери, а сърцето й заби учестено.
— Селена?
На всяка цена трябваше да намери начин да облекчи страданията му. Все трябваше да има нещо, което биха могли да направят за него.
— Знаеш, че не мога да помогна — отвърна Селена. — Моите заклинания никога не действат.
„Не!“, изкрещя мозъкът й. Не можеха да го оставят в това състояние. Тя погледна към Джулиън, който се мъчеше да скъса веригите.
— Няма ли никой друг, когото да повикаме?
— Не — отвърна Тияна. — Всъщност и аз трябва да вървя. Не се засягайте, обаче от това тук ме побиват тръпки — при тези думи тя изгледа сестра си. — А ти добре знаеш с какви страхотии се занимавам ежедневно.
— Съжалявам, Грейси — каза Селена и стисна утешително ръката на приятелката си. — Ще направя някои проучвания и ще видя дали няма да открия нещо.
На Грейс не й оставаше друго, освен да ги изпрати със свито сърце. Тя затвори вратата след тях и уморено се облегна на нея. Какво да прави? Отказваше да приеме факта, че с нищо не може да помогне на Джулиън. Все трябваше да има нещо, което да облекчи болката му. Нещо, за което не се бе сетила. Тя се качи по стълбите и се върна при него.
— Грейс?
Сърцето й едва не се пръсна при звука на агонията в гласа му.
— Тук съм, скъпи — каза тя и го докосна по челото.
От гърдите му се откъсна свирепо ръмжене, като животно, хванато в капан, и той опита да й се нахвърли. Ужасена, Грейс отстъпи назад.
С треперещи крака, тя отиде до дрешника, извади „Одисея“ и като придърпа люлеещия се стол до леглото, започна да чете на глас. Това като че ли му подейства успокояващо — вече не се мяташе така необуздано.
Времето си течеше и с всеки изминал час Грейс все повече губеше надежда. Ако той някак си не успееше да надвие тази лудост, никога нямаше да развалят проклятието.
Най-лошото бе, че тя просто не издържаше да го гледа как страда, час след час, без никакво облекчение. Нищо чудно, че ненавиждаше майка си. Как можеше Афродита да допусне той да се измъчва така, без да стори нищо, за да му помогне? А той страдаше така от векове. Грейс вече не знаеше какво да прави.
— Как можете! — сърдито изкрещя тя към тавана. — Ерос! Чуваш ли ме? Атина? Който и да било? Как може да стоите със скръстени ръце, докато той се мъчи така? Ако поне мъничко го обичате, моля ви, кажете ми как да му помогна.
Както и очакваше, отговор не последва. Грейс облегна глава на ръката си, мъчейки се да измисли какво друго да опита. Все трябваше да…
Ярка светлина озари стаята.
Стресната, Грейс вдигна глава и видя Афродита да се материализира до леглото. Надали би се смаяла повече, ако бе открила магаре в спалнята си.