Грейс нехайно вдигна рамене.
— Същия ден, в който ти откачи.
— Какво ти каза?
Грейс сви рамене смутено.
— Не беше истинска заплаха. Просто ми заяви, че няма да те дели с мен.
Обзе го ярост. Как се осмеляваше! За коя се мислеше майка му, та си позволяваше да иска каквото и да било от него или от Грейс? Какъв глупак бе, задето изобщо бе допуснал, че сърцето на майка му се бе смекчило! Кога щеше да поумнее!
— Джулиън — Грейс се изправи и пристъпи към него. — Тя си промени мнението. Когато дойде да те освободи…
— Недей, Грейс! — прекъсна я той. — Познавам я много по-добре, отколкото ти.
Знаеше също така и на какво е способна. Дори коравосърдечието на баща му бледнееше пред нейната безпощадност. Със свито сърце, Джулиън си даде сметка, че никога няма да може да сподели с Грейс какво изпитва в действителност. А най-лошото бе, че не можеше да остане с нея. Ако бе научил нещо, то бе, че боговете никога няма да го оставят на мира. Колко време щеше да мине, преди някой от тях да й стори зло? Преди Приап да я използва, за да се разплати с него? Или преди майка му да си отмъсти и на двамата? Рано или късно щеше да му се наложи да плати за щастието си. Изобщо не се съмняваше в това. А при мисълта, че Грейс може да пострада… Не, това бе риск, който Джулиън отказваше да поеме.
Докато дните отлитаха, двамата се опитваха да прекарват възможно най-много време заедно. Джулиън й разказваше за класическата гръцка култура и я учеше да прави някои доста интересни неща с бита сметана и течен шоколад, докато тя го учеше да чете на английски и да играе на стриптийз Монополи. След още няколко урока по кормуване и нов съединител, Грейс осъзна, че Джулиън е безнадежден случай.
Струваше й се, че са минали само няколко дни, ала ето че краят на месеца дойде с ужасяваща бързина. А най-лошото бе, че в нощта преди последния ден, Грейс направи потресаващо откритие — Джулиън бе единственият човек на този свят, без когото не можеше да живее. При самата мисъл да се върне към някогашния си живот, Грейс имаше чувството, че ще умре от мъка. Ала знаеше, че изборът бе негов и само негов.
— Моля те, Джулиън — прошепна тя, докато той спеше до нея. — Не ме оставяй.
Последния ден двамата почти не си продумаха. Всъщност Джулиън я избягваше и това, по-красноречиво от всичко друго, говореше какво решение бе взел. Сърцето на Грейс беше разбито. Как можеше да я изостави след всичко, което бяха преживели заедно? След всичко, което бяха споделили? Не можеше да понесе мисълта да го изгуби. Животът без него щеше да бъде мъчение.
Привечер Грейс го откри, седнал в люлеещия се стол на верандата. Съзерцаваше залязващото слънце така, сякаш го виждаше за последен път. Имаше толкова сурово изражение, че тя едва разпозна в него веселия мъж, когото бе обикнала така силно. Неспособна да понася повече това мълчание, тя каза:
— Не искам да си отидеш. Искам да останеш с мен, в моето време. Аз ще се грижа за теб, Джулиън. Изкарвам достатъчно пари и ще те науча на всичко, което поискаш.
— Не мога да остана — отвърна Джулиън през стиснати зъби. — Не разбираш ли? Всеки, с когото съм бил близък някога, рано или късно бива наказан от боговете. Язон, Пенелопа. Калиста, Автолик — Джулиън я погледна някак замаяно. — В името на Зевс, та те са разпънали Кириан на кръст!
— Този път ще бъде различно.
Джулиън се изправи и я изгледа продължително.
— Точно така. Този път ще бъде различно. Защото няма да остана тук и да те гледам как умираш заради мен.
И като мина покрай нея, той влезе в къщата. Грейс стисна юмруци. Идеше й да го удуши.
— Ама че твърдоглавие!
Защо се държеше така невъзможно!
В този миг Грейс си даде сметка, че венчалната халка на майка й се впива в дланта й. Тя разтвори юмруци и се загледа в ръката си. Нямаше да позволи миналото да я преследва повече. За първи път от много време насам имаше какво да очаква от бъдещето. И то я изпълваше с щастие. Нямаше да позволи на Джулиън да го захвърли на вятъра. По-решителна от всякога, тя се усмихна коварно и прекрачи прага на къщата.
— Няма да се измъкнеш толкова лесно, Джулиън Македонски. Може и да си надвил римляните, но те уверявам, че те са нищо в сравнение с мен.
Джулиън седеше в дневната с книгата в скута си. Прокарваше пръсти по древните надписи, ненавиждайки я както никога досега. Затвори очи и си припомни нощта, в която Грейс го призова. Спомни си какво бе усещането да нямаш истинска самоличност. Да бъдеш просто един безименен любовен роб. Преди много векове той бе изгубил себе си в един ад от болка и мрак, ала Грейс го бе открила. Със своята сила и доброта, тя се бе изправила срещу най-страшните му демони и му бе възвърнала човешката природа. Тя, единствена, бе надзърнала в сърцето му и бе обикнала онова, което бе видяла там.