„Остани с нея.“
Всемогъщи богове, колко лесно звучеше само! Така просто. Ала той не смееше. Вече бе изгубил децата си. Единственото късче от сърцето му, което все още бе живо, бе живо заради Грейс и да я изгуби заради брат си…
Болката щеше да бъде повече, отколкото би могъл да понесе. Дори той можеше да бъде прекършен. А сега вече познаваше лицето и името на онова, което можеше да го сломи.
Грейс.
За нейно собствено добро Джулиън трябваше да се откаже от нея. В този миг усети, че тя влиза в стаята. Отвори очи и я видя да стои на прага, вперила поглед право в него.
— Ще ми се да можех да направя това нещо на парчета — изръмжа той и остави книгата на малката масичка.
— След тази вечер няма да е необходимо.
Думите й му причиниха болка. Как можеше да стори това за него? Повече от всичко на света се боеше да не я използват, а ето че той се канеше да направи точно това, така, както бяха правили с него самия толкова много пъти преди.
— Все още ли си съгласна да използвам тялото ти, само за да те напусна след това?
Искреността в очите й прикова погледа му.
— Ако това означава, че ти ще си свободен — да.
Болеше го да зададе следващия въпрос, но трябваше да знае отговора.
— Ще плачеш ли, когато си отида?
Грейс извърна поглед, ала не преди Джулиън да прочете истината в очите й. Той с нищо не се различаваше от Пол. Беше съвсем същият егоистичен насилник. И какво чудно имаше в това — нали беше син на баща си. Рано или късно лошата кръв винаги намираше начин да се прояви.
Грейс се обърна и го остави сам с мислите му. Погледът на Джулиън разсеяно обходи стаята и когато падна върху мястото пред дивана, той усети как гърдите му се стягат още повече. Как щяха да му липсват нощите, в които се омайваше от гласа на Грейс. От смеха й. А най-много от всичко щеше да му липсва допирът й. Изкушаваше се да остане, ала просто не смееше. Щом не бе успял да защити децата си, как щеше да защити Грейс?
— Джулиън?
Джулиън се сепна, когато гласът на Грейс долетя от горния етаж.
— Да?
— Единайсет и половина е. Не трябва ли да си тук?
Той сведе поглед към издутината в дънките си. Дошъл бе моментът най-сетне да я вкара в употреба. Би трябвало да е доволен. Нали това искаше от мига, в който видя Грейс за първи път? Ала вместо това, по някаква причина, мисълта да я люби сега му причиняваше болка.
„Поне няма да я нараниш.“
„Нима?“
Всъщност, сигурен бе, че стореното от Пол изобщо не може да се мери с болезнения отпечатък, който той щеше да остави върху сърцето й.
— Джулиън?
— Идвам.
Когато стигна вратата, той се обърна назад и хвърли един последен поглед на стаята. Дори сега сякаш виждаше Грейс върху дивана, с гърди, бели от сметана, която той бавно и методично облизваше. Чуваше звънливия й смях и виждаше светлината в очите й, докато я довеждаше до екстаз.
„Не ме оставяй, Джулиън.“ Тихите й думи, прошепнати едва-едва, когато Грейс си мислеше, че той спи, едва не го сломиха предишната нощ, а болката и досега пронизваше сърцето му.
— Джулиън?
Той пое нагоре по стълбите, прокарвайки ръка по перилата. За последен път изкачваше тези стъпала. За последен път прекосяваше коридора, отвеждащ в стаята й. За последен път я виждаше в леглото й…
Нещо го стисна за гърлото, трудно му беше да диша. Защо трябваше да бъде така?
От гърдите му се откъсна горчив смях. Колко пъти си бе задавал този въпрос!
Когато стигна до прага на спалнята й, спря. Стаята бе обляна от светлината на свещи, ала онова, което спря дъха му, беше Грейс. Облечена в червената нощничка, която й бе избрал. Изглеждаше зашеметяващо. Джулиън имаше чувството, че е провесил език до земята и нямаше да се учуди, ако наистина бе така.
— Няма да ме оставиш да се измъкна толкова лесно, нали? — дрезгаво попита той.
Грейс се усмихна дяволито.
— А трябва ли?
Напълно омагьосан от нея, Джулиън не бе в състояние да помръдне, докато тя се приближаваше.
— Не си ли прекалено облечен?
И преди той да успее да отговори, Грейс хвана блузата му и я изхлузи през главата му. Пусна я на земята, а после положи ръка на гърдите му, точно над сърцето. В този миг за него тя бе най-прекрасната жена на света. Дори красотата на майка му не можеше да се мери с нейната. Неподвижен като статуя, Джулиън се отдаде на усещането от ръцете й, които пробягваха по кожата му и го караха да настръхва. Не, определено нямаше да го остави да се измъкне лесно.