Изведнъж почувства, че пръстите й си играят с ципа на дънните му.
— Грейс? — спря я той и отмести ръцете й.
— Хмм? — каза тя с потъмнели от жажда очи.
— Нищо.
Тя го остави и се покатери върху леглото, а Джулиън рязко си пое дъх при вида на голото й тяло под прозирната нощничка. Грейс се излетна на една страна, с лице към него.
Той свали дънките си и се присъедини към нея. Докато я обръщаше по гръб, нощничката й се разтвори, поднасяйки му дясната й гръд като подарък, от който той не закъсня да се възползва.
— О, Джулиън! — простена Грейс и потрепери под него, докато езикът му описваше кръгове около щръкналото й зърно.
По вените му се разля огън, ако можеше, тялото му би закрещяло от копнеж по нейното. Ала той жадуваше не само тялото й. Жадуваше нея. Да я напусне — това щеше да го погуби.
Преглъщайки мъчително, Джулиън се отдръпна. Цяла вечност бе чакал тази нощ. Тази жена. Той прокара ласкаво ръка по лицето й, опитвайки се да запомни всеки милиметър от него, всяка пора и всяка извивка. Скъпата му Грейс. Никога нямаше да я забрави.
С душа, която ридаеше за това, което щеше да й причини, той разтвори бедрата й с коляно. Докосването на голите им тела бе толкова прекрасно, че тялото му потръпна конвулсивно. И тогава Джулиън допусна грешката да погледне в очите й. Тъгата, която видя там, спря дъха му.
„През целия си живот не си имал нищо, което да не си откраднал от някой друг“, отекна гласът на Язон в главата му. Последното, което искаше, бе да вземе още от жената, която вече му бе дала толкова много.
„Как мога да й го причиня!“
— Какво чакаш? — попита тя.
Джулиън и сам не знаеше. Знаеше само, че не е в състояние да откъсне поглед от печалните й сиви очи. Очи, които щяха да плувнат в сълзи, ако той я използваше и изоставеше. Очи, които щяха да плувнат в сълзи от щастие, ако останеше с нея. Ала стореше ли го, роднините му щяха да я погубят. В този миг Джулиън разбра какво трябва да стори.
Грейс обви крака около кръста му.
— Побързай, Джулиън, нямаме много време.
Той не отговори. Не бе в състояние. Боеше се да каже каквото и да било от страх да не размисли. През вековете беше най-различни неща — сирак, крадец, съпруг, баща, герой, легенда и накрая — роб.
Ала не и страхливец. Никога, нито за миг.
Не, Джулиън Македонски никога не бе проявявал малодушие. Той бе пълководец, който веднъж се бе изправил пред цял легион римски войници, предизвиквайки ги да вземат главата му. Това бе мъжът, когото Грейс бе открила и който я обичаше. Мъжът, който отказваше да я нарани.
Грейс повдигна ханша си, за да го накара да потъне в нея, ала той не го стори.
— Знаеш ли какво ще ми липсва най-много? — попита Джулиън и като пъхна ръка между телата им, нежно докосна сърцевината й.
Не — прошепна Грейс.
Уханието на косата ти, когато заровя лице в нея. Начинът, по който се вкопчваш в мен, викайки името ми, когато свършваш. Смехът ти. И най-много от всичко — начинът, по който изглеждаш, когато отвориш очи сутрин, а слънцето играе по лицето ти. Никога няма да го забравя.
Той отмести ръката си и раздвижи бедра, ала вместо да проникне в нея, движението му свърши с една вълшебна милувка, която накара и двамата да простенат. Джулиън наведе глава към нейната и зарови лице в шията й.
— Винаги ще те обичам — прошепна той в ухото й.
Грейс усети как той си поема дъх в косата й в същия миг, в който удари дванайсет.
Ярка светлина окъпа стаята и той изчезна. В продължение на няколко секунди Грейс не бе в състояние да помръдне. Ужасена, тя чакаше да се пробуди, ала часовникът продължи да отброява дванайсетте си удара и тя разбра, че не сънува. Джулиън си беше отишъл.
Нямаше го.
— Не! — изпищя Грейс и се изправи в леглото. Не можеше да е вярно. — Не!
С разтуптяно сърце тя изтича по стълбите и се втурна в дневната, където книгата все още лежеше върху малката масичка. Отгърна я и видя, че Джулиън се е върнал на страницата, където го бе видяла за първи път. Само че сега косата му беше къса и по устните му не играеше дяволита усмивка.