Выбрать главу

Джулиън сложи ръце на кръста й, помагайки й да не изостане от трескавото му темпо. Копнееше да може да се отдръпне от нея достатъчно дълго, за да й покаже още няколко пози. Ала само това им бе позволено…

… засега.

Но настъпеше ли утрото…

Джулиън се усмихна само при мисълта за това. Настъпеше ли утрото, Грейс щеше да научи някои съвсем нови неща, които можеха да се правят с бита сметана.

Грейс изгуби представа за времето, докато двамата се галеха един друг, щастливи, че са заедно. Струваше й се, че стаята се върти около нея, докато се отдаваше на изкусното му докосване и на любовта си към него.

Пот обливаше и двамата, ала продължаваха да се наслаждават един на друг, опивайки се от страстта, която най-сетне можеха да споделят.

Този път, когато свърши, Грейс се изпъна върху него.

Смехът му отекна в тялото й, докато той прокарваше ръце по гърба й, по бедрата, по краката й.

Грейс потрепери.

Джулиън не можеше да се насити на усещането от голото й тяло върху неговото. Гърдите й бяха плътно притиснати в неговите.

— Мога да остана така завинаги — промълви той; любовта му към нея изпълваше цялото му същество.

— И аз.

Той обви ръце около нея и я задържа така. Милувките й се забавиха, дишането й постепенно се успокои.

Само след няколко минути Грейс спеше дълбоко.

Джулиън я целуна по косата, като внимаваше да остане вътре в нея, и се усмихна.

— Лека нощ, любима Грейс — прошепна той. — До утрото остава още много време.

Когато Грейс се събуди, първото, което почувства, бе нещо топло и голямо дълбоко в себе си. Размърда се и усети, че две ръце, силни като стомана, я държат здраво.

— Внимавай — каза Джулиън. — Не бива да излизам от теб.

— Заспах ли? — ахна тя, изумена, че е могла да го стори.

— Всичко е наред. Нищо не си пропуснала.

— Така ли? — попита тя и размърда бедра, погалвайки го с тялото си.

Джулиън се разсмя.

— Е, добре де, май пропусна едно-две неща.

Грейс изви глава назад, за да го погледне, и прокара ръка по едва наболата брада, която покриваше бузата му.

Когато проследи очертанията на устните му, той я гризна закачливо по пръста, а после изведнъж се надигна и седна, така че Грейс се озова в скута му.

— Ммм, приятно — каза тя и обви крака около кръста му.

— Аха — съгласи се той, поклащайки бедра напред-назад, и като се наведе, взе едното й зърно в устата си. Езикът му започна да описва кръгове около него, отново и отново, докато накрая духна върху нежната кожа и топлият му дъх изпрати ледени тръпки по гръбнака й.

След това се зае с другата й гърда. Грейс притисна главата му към себе си, наслаждавайки се на допира му. И тогава видя, че небето навън е започнало да просветлява.

— Джулиън! — ахна тя. — Всеки миг ще съмне.

— Знам — каза той и я положи върху леглото.

Грейс вдигна очи към него, докато той се намести отгоре й, без да прекъсва тласъците на бедрата си.

Джулиън се загледа в нея с удивление, мислейки си за топлината й, за нейната любов. Тя се бе докоснала до него така, както не бе и подозирал, че е възможно. Както никой друг дотогава, тя бе докоснала сърцето му.

Внезапно Джулиън почувства, че иска още. Копнеещ отчаяно за нея, той ускори ритъма на бедрата си.

Трябваше да получи повече от нея.

Грейс обви ръце около него и зарови лице в рамото му, когато тласъците му зачестиха. Ставаха все по-силни и по-бързи, докато накрая Грейс не можеше да си поеме дъх от неистовия им ритъм.

Пот обля и двамата. Грейс прокара език по врата му и той изстена от удоволствие, без да спира да я изпълва, отново и отново, докато тя не можеше да издържа повече.

Разтърсена от мощен, неудържим оргазъм, тя заби зъби в рамото му и се отпусна върху леглото, ала Джулиън все така отказваше да забави темпото си.

Грейс улови лицето му в шепи, така че по-добре да вижда насладата му.

Джулиън прехапа долната си устна и още повече засили тласъците си, все по-навътре и по-навътре.

И тъкмо когато първите лъчи на слънцето нахлуха през прозореца, от гърдите на Джулиън се изтръгна гърлено ръмжене и той затвори очи.

Последва един мощен, дълбок тласък и Грейс усети бурния спазъм, разтърсил тялото му, когато той се изля в нея.

Джулиън не можеше да диша, напълно замаян от върховното блаженство, което го заля. Целият трепереше от силата на оргазма си. Тялото го болеше, ала въпреки това никога не бе изпитвал по-огромно удоволствие. Беше напълно изнемощял от нощта. От нейния допир.