В този миг Грейс реши, че ако наистина сънува, определено не иска часовникът да иззвъни.
Нито пък телефонът.
Нито…
Ръцете му се спуснаха по гърба й и я сграбчиха за хълбоците, притискайки ги още по-плътно към неговите, докато езикът му танцуваше с нейния. Мирис на сандалово дърво нахлу в ноздрите й.
С омекнало тяло, Грейс проследи напрегнатите стоманени мускули на гърба му, докато дългата му коса падаше върху ръцете й в еротична милувка.
Джулиън усети, че се замайва от топлия й допир, от приятното усещане на ръцете й, обвити плътно около тялото му, докато самият той галеше меката й, покрита с лунички кожа.
Колко прекрасни звуци издаваше, когато се отзоваваше на близостта му. Ммм, нямаше търпение да чуе как от гърдите й се откъсва онзи вик на върховно удоволствие. Да я види как отмята глава назад, докато спазмите на насладата разтърсват тялото й.
Толкова време бе минало, откакто за последен път бе почувствал женски допир. Откакто за последен път бе почувствал допира на друго човешко същество.
Тялото му изгаряше от желание и ако това не бе първият им път, Джулиън щеше да я схруска като парченце сладък шоколад. Щеше да я хвърли на пода и да я обладае с невъздържаността на умиращ от глад, озовал се на изобилен пир.
Ала трябваше да го отложи, докато тя свикне с него.
Още преди векове бе научил, че първия път на жените винаги им прималяваше. А той определено не искаше точно на нея да й прималее.
Все още не.
Въпреки това не бе в състояние да чака и миг повече — на всяка цена трябваше да я има!
Той я взе в прегръдките си и се отправи към стълбите.
В началото Грейс бе прекалено погълната от невероятното усещане на силните му ръце, които я обгръщаха с топлина, от това, че някой я бе вдигнал с такава лекота, без дори да изохка от усилието. Ала когато минаха покрай големия дървен ананас, който украсяваше парапета на стълбището, тя изведнъж дойде на себе си.
— Хей, я по-полека! — сопна се Грейс и сграбчи резбования махагонов ананас сякаш бе спасителен пояс, а тя — удавница. — Къде си мислиш, че ме носиш?
Джулиън поспря и я изгледа заинтригувано. В този миг Грейс внезапно си даде сметка, че какъвто бе силен и висок, той можеше да прави с нея каквото си поиска, а тя бе напълно безсилна да му попречи.
Тръпка на ужас пробяга по тялото й.
И все пак, въпреки опасността, част от нея не се боеше. Някакъв инстинкт й нашепваше, че той не би я наранил умишлено.
— В спалнята, за да довършим онова, което започнахме — простичко отвърна той, сякаш говореха за времето.
— Не мисля така.
Той сви прекрасните си, широки рамене.
— Предпочиташ да го направим на стълбите, така ли? Или пък на дивана? — При тези думи той се огледа наоколо, сякаш преценяваше какви други възможности им предлага къщата. — Идеята не е никак лоша. Отдавна не съм имал жена върху…
— Не, не, не! Единственото място, където ще ме имаш, е в сънищата ти. А сега ме пусни, преди наистина да съм се ядосала!
За нейно огромно изумление той се подчини.
Усетила твърда почва под краката си, Грейс се почувства малко по-добре и изкачи две стъпала, така че очите им се изравниха и те бяха на равна нога… ако това изобщо бе възможно с някой, от когото се излъчваха такава сила и властност.
В този миг Грейс най-сетне осъзна какво означава присъствието му тук.
Той беше истински!
Всемогъщи Боже, двете със Селена го бяха призовали за живот!
Очите му се впиха в нейните, по суровото му лице нямаше и помен от веселие.
— Не разбирам защо съм тук. Ако не ме искаш в себе си, защо ме повика?
Грейс едва не простена при тези думи и което бе още по-лошо, за миг си представи как стегнатото му, силно тяло прониква в нейното.
Какво ли би било усещането един толкова страхотен мъж да я люби цяла нощ?
Нямаше никакво съмнение, че той щеше да е страхотен и в леглото. Нито капчица съмнение. От онова, което бе видяла досега, Грейс дори не можеше да си представи колко по-добър…
Напрегна се само при мисълта за това. Какво имаше у този мъж?
Никога досега не бе изпитвала подобен сексуален глад. Никога! Едва се сдържаше да не му се нахвърли, тук и сега.