Грейс се втурна към него.
Джулиън захвърли оръжията си настрани, сграбчи я в прегръдките си и я завъртя.
— Ти си жив! Нали? — поиска да се увери тя.
— Жив съм.
Грейс се отпусна в обятията му и той бавно я свали надолу, така че да може да впие устни в нейните, а доспехите му милваха всеки сантиметър от тялото й.
Някой в стаята се прокашля.
— Прощавай, Джулиън — проговори Атина, когато видя, че той няма намерение да пусне Грейс. — Предстои ти да направиш избор. Искаш ли да те изпратя у дома или не?
Грейс потрепери.
Джулиън сведе очи към нея и я погледна изпитателно, а после нежно прокара ръка по бузата й, наслаждавайки се на допира на кожата й.
— През всички столетия на живота ми съм познал един-единствен дом.
Грейс прехапа устни, очите й плувнаха в сълзи. Щеше да я изостави. Мили Боже, дано само успееше някак да преживее болката от загубата му.
Джулиън се наведе и я целуна по челото.
— И той е при Грейс — каза той в косата й. — Стига тя да ме иска.
Облекчението я заля с такава мощ, че й се прииска да крещи и да се смее едновременно, ала най-много от всичко жадуваше завинаги да остане в прегръдките му.
— Хм — каза тя с престорена нехайност. — И аз не знам, Джулиън. Ти заемаш повече от половината легло. А и тези отвратителни боксерки, които носиш. Как я мислиш тази? Ако се върнеш с мен, те ще трябва да изхвърчат. И никакви дънки нощем — ужасно ми жулят краката.
Джулиън се засмя.
— Не се тревожи. За онова, което съм намислил, голотата е най-подходяща.
Грейс също се разсмя и той взе лицето й в шепи.
Когато се опита да я целуне, тя дяволито се дръпна.
— Между другото, това твоите доспехи ли са?
Джулиън сбърчи вежди.
— Да, или поне някога бяха мои.
— Може ли да ги задържим?
— Стига да искаш. Защо?
— Защото, бейби — отвърна Грейс и плъзна поглед по страхотното му тяло, — в тях изглеждаш адски секси. Само те са достатъчни, за да ти осигурят секс по пет-шест пъти на ден.
Атина и Афродита се разсмяха.
Лумна ярка светлина и те се озоваха обратно в спалнята на Грейс, в абсолютно същия вид, както преди появата на Приап.
— Хей! — престорено раздразнено каза Грейс. — Къде са доспехите?
Те начаса се появиха в ъгъла, заедно с шлема, меча и шита му.
— Доволна ли си сега? — попита Джулиън и я притегли върху гърдите си.
— Повече, отколкото думите могат да опишат.
Джулиън повдигна глава и я дари с целувка, която я разтърси до пръстите на краката. Грейс простена от топлината на устните му. От усещането на тялото му под нейното.
Никога нямаше да го пусне.
— Между другото…
Джулиън изсумтя и като откъсна устни от Грейс, побърза да метне един чаршаф върху двамата.
Грейс го придърпа чак до брадичката си.
— Атина! — подразнено каза Джулиън. — Непрекъснато ли смяташ да ни прекъсваш?
Без капка смущение, Атина се приближи до леглото. В ръцете си държеше голяма златна кутия.
— Забравих нещо.
— Какво? — недоволно попитаха Джулиън и Грейс в един глас.
Преди тя да успее да отговори, в стаята се появи Афродита.
— Аз ще се погрижа — каза тя на Атина и взе кутията от ръцете й.
Атина изчезна, а Афродита постави кутията до Джулиън и я отвори.
— Щом ще оставаш, ще имаш нужда от няколко неща. Акт за раждане, паспорт, зелена карта…
Афродита се намръщи.
— Не, почакай. Това няма да ти трябва — при тези думи тя погледна към Грейс. — Нали?
— Точно така, госпожо.
Афродита се усмихна, а зелената карта се изпари.
— Тук има и шофьорска книжка, но ако ми позволиш да ти дам един майчински съвет, лично аз бих оставила шофирането на Грейс. Не се засягай, ама теб хич не те бива — Афродита въздъхна. — Жалко, че нямахме бог за това, но какво да се прави.
С тези думи тя затвори кутията и им я подаде.
— Ето, по-късно може да прегледате какво има вътре.
И понечи да си тръгне, ала Джулиън я улови за ръката.
— Благодаря ти, майко. За всичко.
С плувнали в сълзи очи, Афродита го помилва по ръката.
— Толкова съжалявам, че не научих навреме за децата ти, за да мога да ги спася. Нямаш представа как скърбя, че разбрах чак след като те вече бяха отишли при Танатос.