Джулиън нежно стисна ръката й.
— Ще ме потърсиш, ако имаш нужда от нещо, нали? — попита тя.
— Ще го правя дори когато не ми трябва нищо.
Афродита поднесе ръката му към устните си и я целуна, като местеше поглед между Джулиън и Грейс.
— Искам шест внучета. Най-малко.
— Хей! — каза Грейс, измъквайки една диплома от кутията. — Дали сте му докторска степен по древна история? От Харвард?
Афродита кимна.
— Вътре има и една по древни езици и култура — при тези думи тя погледна към Джулиън. — Не бях сигурна с какво искаш да се занимаваш, затова ще те оставя сам да избереш.
— Наистина ли можем да ги използваме? — попита Грейс.
— Абсолютно. Ако поровиш още малко, ще откриеш академични справки.
Грейс ги намери и бързо ги прегледа.
— Хей, не е честно! Тук има само отлични оценки.
— Разбира се! — възмути се Афродита. — Моят син не върши нищо посредствено.
Тя се усмихна.
— Не си губих времето с брачно свидетелство. Реших, че ще предпочетете сами да се погрижите за това. А щом Джулиън си избере фамилия, тя автоматично ще се появи върху документите в кутията.
Афродита разрови купчинката листа и извади малка спестовна книжка.
— Между другото, обърнах парите, които притежаваше в Македония, в съвременна валута.
Грейс отвори книжката и ахна.
— Мили Боже! Та ти си неприлично богат!
Джулиън се разсмя.
— Нали ти казах, че ме биваше в битките.
Афродита протегна ръка и книгата, която толкова дълго бе държала Джулиън като пленник между кориците си, изникна от нищото.
— Реших, че сигурно ще искаш да я прибереш на сигурно място. Джулиън зяпна.
— Даваш ми власт над Приап?
Афродита сви рамене.
— Той те уби. Не мога да допусна да му се размине безнаказано. Все някога ще му върна свободата. Ако е послушен.
На Грейс почти й дожаля за Приап.
Почти.
Афродита се наведе и целуна Джулиън по бузата.
— Винаги съм те обичала. Просто не знаех как да го покажа.
Джулиън кимна.
— Предполагам, че така става, когато майка ти е богиня. Не можеш да очакваш празненства за рождения ден и домашно приготвени гозби.
— Вярно е, но пък в замяна ти дадох други дарове, които приятелката ти май доста харесва.
— И като заговорихме за това — намеси се Грейс, осенена от внезапна мисъл. — Можем ли да обуздаем онзи дар, който привлича жените като магнит?
Афродита я погледна развеселено.
— Дете, я го виж! Коя жена с всичкия си не би поискала да го има в леглото си? Ще трябва да ги ослепя до една или пък да направя него дебел и плешив.
— Няма нужда. Все някак ще се справя.
— Така си и помислих.
И с тези думи Афродита изчезна.
Джулиън обви ръце около раменете на Грейс и отново я притегли към себе си.
— Боли ли те от тази нощ?
— Не, защо?
— Защото възнамерявам да правим любов цял ден.
Грейс го гризна по брадичката.
— Ммм, звучи страхотно.
Той я целуна, ала изведнъж се отдръпна.
— Почакай малко.
Грейс сбърчи чело, когато той стана от леглото с книгата в ръка, изхвърли я в коридора и затвори вратата.
— Какво беше това? — попита Грейс.
Джулиън се върна до леглото с типичната си ленива походка, която разпали огън в тялото на Грейс и я остави без дъх. Той се покатери в леглото като гъвкав, гол звяр и прокара сладострастен поглед по нея.
— Докато е вътре, Приап чува всичко, което казваме. А лично аз не държа да ме слуша, докато правя това.
Грейс ахна, когато той я обърна на една страна.
— Нито пък това — с тези думи Джулиън пъхна ръка между бедрата й и започна да я измъчва безмилостно с чувствения си допир, като в същото време се долепи до гърба й. — А най-вече не искам да чуе това.
И той зарови лице в шията й, като в същото време разтвори краката й с една ръка и потъна дълбоко в нея.
Грейс простена от удоволствие.
— Чаках те цели две хилядолетия, Грейс Алекзандър — прошепна той в ухото й. — И ти си заслужаваш всяка една секунда.
Епилог
Една година по-късно
Джулиън отвори вратата на болничната стая. Следван от майка си и от Селена, той прекрачи прага съвсем тихичко, за да не обезпокои Грейс, в случай че си почива.