В това нямаше никакъв смисъл.
През годините се бе наслушала на всякакви възможно най-нагледни описания на секса, случвало се бе дори някои от пациентите й нарочно да се опитат да я шокират или възбудят.
Ала никой никога не бе успял да предизвика подобна пламенна реакция.
Когато ставаше дума за него, единственото, за което Грейс бе в състояние да мисли, бе как двамата се свличат на земята, вплетени един в друг.
Крайно нетипична за нея мисъл, която бързо я отрезви.
Отвори уста, за да отговори на въпроса му, ала после се спря. Какво наистина щеше да прави с него?
Освен онова?
Тя поклати недоумяващо глава.
— Какво ще правя с теб?
Очите му потъмняха сладострастно и той отново протегна ръце към нея.
„О, да“, примоли се тялото й. „Нека усетя допира ти навсякъде по себе си.“
— Престани! — скара се тя както на него, така и на себе си, отказвайки да изгуби самоконтрол.
Тук трябваше да властва разумът, не хормоните й. Веднъж вече бе допуснала тази грешка и нямаше намерение да го прави отново.
Тя изкачи още едно стъпало и се загледа в него. Майко мила, наистина беше невероятен. Вълнистата златистокестенява коса се спускаше до средата на гърба му, където бе пристегната с тъмнокафява кожена лента. С изключение на три тънки плитки, украсени в долния край с мъниста… плитки, които се поклащаха в ритъм с всяко негово движение.
Тъмнокафяви вежди се извиваха над очи, които бяха едновременно изкусителни и плашещи. Очи, които я наблюдаваха с твърде много жар.
В този миг определено й се искаше да убие Селена.
Ала не толкова, колкото й се искаше да скочи в леглото с този мъж и да вкуси това прекрасно, целунато от слънцето великолепие.
„Престани!“
— Не разбирам какво става — промълви тя най-сетне.
Трябваше да помисли, да се опита да проумее какво се случва.
— Трябва да поседна за минутка, а ти… — при тези думи погледът й се плъзна по съвършеното му тяло. — Ти трябва да облечеш нещо.
Ъгълчетата на устните му потрепнаха. През целия му живот тя бе първият човек, който искаше това от него.
Ами да, жените, които бе имал преди проклятието, до една бяха правили всичко по силите си, за да го накарат да се съблече. Колкото се може по-бързо. А след проклятието, жените, които го призоваваха, прекарваха дни наред, като се любуваха на голотата му, прокарваха пръсти по тялото му и му се наслаждаваха.
— Изчакай ме за минутка — каза Грейс и тичешком изкачи стълбите.
Джулиън се загледа след нея и начинът, по който бедрата й се полюшваха при всяка стъпка, накара тялото му да пламне и да се втвърди. Стискайки зъби в опит да не обръща внимание на огъня, лумнал в слабините му, той се огледа наоколо. Определено трябваше да намери нещо, което да отвлече вниманието му… поне докато тя не му се отдадеше.
Което нямаше да отнеме много време. Никоя жена не бе успявала задълго да се държи настрана от него.
Усмихвайки се горчиво при тази мисъл, Джулиън обходи къщата с поглед.
Къде и кога се намираше?
Нямаше представа колко дълго бе прекарал в книгата. Единственото, което помнеше, бе звукът на различни гласове и постепенната промяна на езиците и произношенията през годините.
Вдигна глава към светлината над себе си и се смръщи. Не гореше огън. Какво ли бе това? Очите му се насълзиха и той извърна поглед.
Трябва да беше крушка, реши той.
„Дей, трябва да сменя крушката. Направи ми услуга и щракни ключа до вратата.“
Припомняйки си думите на продавача, Джулиън погледна към вратата и видя онова, което сигурно бе „ключът“. Приближи се, натисна малкото лостче и светлината угасна начаса. Той отново я включи.
Джулиън не можа да сдържи усмивката си. Какви ли други чудеса криеше това време?
— Ето.
Той вдигна поглед и Грейс, която стоеше на най-долното стъпало, му подхвърли дълъг правоъгълник от тъмнозелен плат. Джулиън го улови до гърдите си и усети как го залива вълна от изумление.
Не се бе пошегувала, когато му каза да се облече!
Колко необикновено! Сбърчил вежди, Джулиън уви парчето плат около бедрата си.
Грейс изчака, докато той се отдръпна от вратата, и едва тогава го погледна. Слава Богу, вече не беше гол. Нищо чудно, че викторианците са държали толкова на смокиновите листа. Жалко, че не й се намираха няколко под ръка. Единственото, което растеше в градината й, беше бодлива зеленика, а тя надали щеше да му се понрави особено.