Грейс се запъти към дневната и седна на дивана.
— Бог ми е свидетел, Лейни — промърмори тя, — кълна се, че ще ми платиш за това.
Миг по-късно той седеше до нея, възпламенявайки всеки хормон в тялото й със своето присъствие.
Грейс се отдръпна в другия край на дивана и го изгледа предпазливо.
— Е, колко дълго ще останеш?
„Страхотен въпрос, Грейс, няма що! Като си започнала, защо не го попиташ за времето или за зодията му!“
— До следващото пълнолуние.
Леденият му поглед поомекна едва забележимо, а когато обходи тялото й, студенината му бързо бе изместена от изпепеляваща страст.
Той се приведе към нея и понечи да докосне лицето й.
Грейс рязко скочи на крака и мина от другата страна на масичката.
— Искаш да ми кажеш, че трябва да те търпя цял месец?
— Да.
Слисана, Грейс разтърка очи. Той не можеше да остане в къщата й цял месец. Цял един месец! Та тя имаше задължения, отговорности.
Имаше ново хоби, което да усвои.
— Виж — каза на глас, — може и да не ти се вярва, но аз си имам свой живот. Живот, който не включва теб.
По лицето му ясно разбра, че думите й не му се понравиха. Ама никак.
— Ако мислиш, че умирам от щастие заради това, че съм с теб, жестоко се лъжеш. Уверявам те, че не съм тук по собствено желание.
Думите му я жегнаха.
— Е, някои части от теб очевидно са на друго мнение — подметна тя и хвърли многозначителен поглед към онази част от тялото му, която все още стърчеше издайнически.
Джулиън сведе очи към скута си и въздъхна, виждайки онова, което издуваше хавлията.
— За съжаление, това зависи от мен точно толкова, колкото и присъствието ми тук.
— Вратата е ей там — каза Грейс и я посочи. — Гледай да не те удари по задника, когато си тръгваш.
— Повярвай ми, щях да си тръгна, ако можех.
Тези думи накараха Грейс да се замисли за миг.
— Да не искаш да кажеш, че не мога да си пожелая да изчезнеш? Нито да те върна обратно в книгата?
— Мисля, че думата, която ти използва, беше „бинго“.
Грейс потъна в мълчание, а Джулиън бавно се изправи на крака и се загледа в нея. Този въпрос възникваше за първи път през всичките векове, откакто бе прокълнат. Всички, които го бяха призовавали досега, знаеха какъв е и на драго сърце прекарваха цял месец в обятията му, използвайки тялото му за собствената си наслада.
Никога досега — нито като смъртен мъж, нито след това — не бе срещал жена, която да не го желае.
Беше… странно.
Смиряващо.
Почти смущаващо.
Възможно ли бе проклятието да отслабва? Щеше ли отново да бъде свободен след всичкото това време?
Отхвърли тази мисъл в мига, в който тя се появи в съзнанието му. Когато древногръцките богове наказваха някого, те го правеха със стил и замах, които дори две хилядолетия не бяха в състояние да смекчат.
Веднъж, много, много отдавна, той бе опитал да се пребори с проклятието. Повярвал бе, че може да бъде свободен. Ала ако две хиляди години пленничество и непрестанни мъки го бяха научили на нещо, то беше примирение.
Заслужил си бе ада, в който го бяха заточили, и като воин, какъвто бе някога, той бе приел наказанието си.
Преглъщайки жлъчката, надигнала се в гърлото му, Джулиън разпери ръце и й предложи тялото си.
— Можеш да правиш с мен каквото поискаш. Просто ми кажи как да ти доставя удоволствие.
— В такъв случай искам да си тръгнеш.
Джулиън отпусна ръце.
— Всичко, с изключение на това.
Раздразнена, Грейс закрачи напред-назад. Хормоните й най-сетне се бяха усмирили, главата й се беше прояснила и тя жадуваше да намери някакво решение. Ала колкото и да се опитваше, такова като че ли нямаше.
Неприятна болка затуптя в слепоочията й.
Какво щеше да прави един месец, цял един месец, с него?
Отново си го представи надвесен над нея; разпиляна, косата му се спускаше като мек балдахин около тях, докато той проникваше дълбоко в тялото й.
— Имам нужда от нещо… — гласът му заглъхна.
Грейс, чието тяло още копнееше за него, се обърна да го погледне.
Толкова лесно би било да му се отдаде. Ала това би било грешка. Отказваше да го използва по този начин. Като…
Не, нямаше да мисли за това. Отказваше да мисли за това.
— От какво?
— Нещо за ядене — отвърна Джулиън. — След като няма да ме използваш веднага, нали няма да възразиш да се нахраня?