За първи път, откакто бе малко дете, почувства, че се бои. Не харесваше промените, които виждаше, и бързината, с която те бяха завзели този свят.
Какво ли щеше да открие следващия път, когато го призовяха?
Колко по-различно можеше да стане всичко?
Изведнъж му хрумна още по-ужасяваща мисъл — ами ако никога вече не го призовяха?
Той преглътна мъчително. Какво ли би било завинаги да остане в плен на книгата? Буден и съвсем сам. Да усеща как тягостният мрак се стяга около него като обръч, който му отнема дъха и го изпълва с раздираща болка.
Никога вече да не бъде човек от плът и кръв? Никога вече да не размени дори дума с някого, нито да го докосне?
Сега хората имаха нещо, наречено „компютър“. Джулиън бе чувал собственика на магазина да говори за това с много от купувачите си и един от тях бе подхвърлил, че някой ден, навярно съвсем скоро, компютърът щял напълно да измести книгите.
Какво щеше да се случи с него тогава?
Облечена в розовата тениска, с която спеше, Грейс поспря пред тоалетката в стаята на родителите й. Там, в кристалния съд, където бе поставила венчалните им халки в деня след погребението, видя да проблясва половинкаратовият диамант.
Гърлото й се сви от мъка и тя с усилие преглътна сълзите, които напираха в очите й.
Беше едва на двайсет и четири години и достатъчно арогантна, за да смята, че е напълно пораснала и може да се справи с всичко, което животът й поднесе. Вярваше, че нищо не може да я сломи. И тогава светът бе рухнал около нея.
Смъртта им й отне всичко, което някога имаше. Само за миг тя изгуби сигурността, вярата, чувството си за справедливост и най-вече — тяхната всеотдайна обич и емоционална подкрепа.
Въпреки младежката си самоувереност, се бе оказало, че не е готова да бъде захвърлена на произвола на съдбата без абсолютно никакви роднини.
И макар че оттогава бяха минали пет години, тя все още страдаше за тях. Дълбоко. Онази мисъл, че е по-добре да си обичал и изгубил, отколкото никога да не си обичал, беше пълна глупост. Нямаше нищо по-ужасно от това да имаш в живота си някой, който те обича и държи на теб, и да го изгубиш в нелепа катастрофа.
Неспособна да приеме смъртта им, Грейс запечата стаята в деня след погребението, оставяйки всичко така, както бе приживе.
Тя отвори чекмеджето, където баща й държеше пижамите си, и преглътна мъчително. Никой не ги бе докосвал от онзи следобед, когато с майка й ги сгънаха и заедно ги подредиха в чекмеджето.
Прекрасно си спомняше смеха на майка си и начина, по който тя се шегуваше със старомодното предпочитание на баща й към бархетни пижами.
А най-лошото бе, че прекрасно помнеше любовта им един към друг.
Какво ли не би дала, за да открие съвършения партньор, така, както бе станало с родителите й. Когато загинаха, те бяха женени от двайсет и пет години и все още бяха така влюбени, както в деня, когато се бяха запознали.
Грейс не помнеше дори един ден от живота си, в който майка й да не се е усмихвала на нежните закачки на баща й. Където и да отидеха, двамата се държаха за ръце като тийнейджъри и тайничко си разменяха бързи целувки, когато мислеха, че никой не ги гледа.
Ала Грейс ги виждаше.
И не бе забравила.
Тя също искаше такава любов. Ала по някаква причина така и не бе открила мъжа, от когото дъхът й да спира. Онзи, от който да й се завие свят, а сърцето й да забие учестено.
— О, мамо — прошепна тя, копнеейки родителите й да не бяха загинали в онази нощ.
Копнеейки…
И тя не знаеше за какво. Искаше нещо, което да я накара да очаква бъдещето с желание. Нещо, което да я прави щастлива така, както баща й правеше майка й щастлива.
Прехапвайки устни, Грейс извади синьо-бяло карирано долнище от чекмеджето и изскочи от стаята.
— Ето — каза тя и го подхвърли на Джулиън, след което изтича в банята, намираща се в средата на коридора.
Не искаше той да види сълзите й. Никога вече нямаше да покаже уязвимостта си пред някой мъж.
Джулиън нахлузи долнището и тръгна след Грейс, която се бе втурнала в съседната стая, затръшвайки вратата след себе си.
— Грейс?
Той предпазливо побутна вратата и се вцепени, когато я видя да ридае. Намираха се в тоалетно помещение с два вградени умивалника, пред които имаше бял плот. Грейс стоеше до него, притиснала хавлия до устата си, за да заглуши хлиповете, които я разтърсваха.