Въпреки суровото си възпитание и вековете железен контрол, Джулиън усети, че го залива вълна от съчувствие. Тя плачеше така, сякаш сърцето й беше разбито.
Това го караше да се чувства неудобно. Правеше го несигурен.
Джулиън стисна зъби и пропъди непознатите чувства. Ако бе научил нещо още като дете, то бе, че няма никаква полза да опознава хората. Да се привързва към тях. Всеки път, когато бе допускал тази грешка, бе заплащал прескъпо за нея.
Пък и дните му тук бяха броени.
Колкото по-малко се забъркаше с емоциите и живота й, толкова по-лесно щеше да понесе следващия си период на пленничество.
И точно тогава онова, което Грейс бе казала по-рано, го блъсна в гърдите като парен чук. Беше го преценила съвършено точно. Той беше като котарак, който си получаваше удоволствието и си тръгваше.
При тази мисъл Джулиън здраво стисна студената брава. Та той не беше животно. Той също имаше чувства.
Или поне някога имаше.
Преди да има време да размисли, той прекрачи прага и притегли Грейс в обятията си. Тя обви ръце около кръста му и като се улови за него, сякаш той бе спасително въже, а тя — удавница, зарови лице в голите му гърди и заплака.
Отчаяни хлипове разтърсваха тялото й и Джулиън усети как с него става нещо странно. Дълбоко в гърдите му се надигна силен копнеж, който той сам не можеше да назове.
Никога през живота си не бе утешавал плачеща жена. Беше правил секс повече пъти, отколкото бе в състояние да преброи, ала никога досега не бе държал жена по този начин. Нито дори след като я беше любил. След като изтощеше партньорката си, той ставаше, измиваше се и отиваше да си намери някакво занимание, докато не го повикат отново.
Дори преди да го прокълнат, не бе проявявал нежност към никого. Даже и към собствената си съпруга.
Като воин, от най-ранна възраст го бяха учили да бъде свиреп. Студен. Безчувствен.
„Върни се с щит в ръце или прострян безжизнен върху него!“
Така бе казала мащехата му, преди да го сграбчи за косата и да го изхвърли от вкъщи, за да започне воинското му обучение, когато беше само на седем.
Баща му беше още по-лош. Легендарен спартански пълководец, той не търпеше никаква слабост. Никакви чувства. Неговите уроци идваха от сплетения ремък на кожен камшик и го учеха да крие болката си. Да не допуска никой да види страданието му.
Джулиън до ден-днешен не бе забравил парещата болка от съприкосновението на камшика с кожата му, нито плющенето, с което той се спускаше към голия му гръб. Не бе забравил и ехидното презрение, изписано по лицето на баща му.
— Съжалявам — прошепна Грейс с лице, заровено в рамото му, и го върна към настоящето.
Тя вдигна глава и го погледна в лицето. Искрящите, овлажнели от сълзи очи, докоснаха някаква струна в сърцето му, което в безизходицата си Джулиън бе оставил да се превърне в лед преди много векове.
Обзет от внезапно неудобство, той се отдръпна от нея.
— Сега по-добре ли си?
Грейс избърса очи и се прокашля. Не знаеше какво бе накарало Джулиън да я последва, ала отдавна не се бе случвало някой да я утешава, докато плаче.
— Да — прошепна тя. — Благодаря ти.
Той не каза нищо.
Нежният мъж, който я държеше в обятията си допреди малко, си бе отишъл и той отново се бе превърнал в господин Статуя, тялото му — сковано и хладно.
Поемайки си накъсано дъх, Грейс го заобиколи.
— Нямаше да се случи, ако не бях толкова изморена и все още леко подпийнала. Наистина имам нужда да поспя.
Знаеше, че той ще я последва, така че се върна в стаята, покатери се върху огромното, украсено с дървени ананаси легло, и се мушна под дебелата завивка.
И наистина — миг по-късно усети как матракът хлътва под тежестта му.
Неочакваната топлина на тялото му, така близо до нейното, накара сърцето й да забие учестено. А най-лошото бе, че той незабавно се долепи до гърба й и преметна мускулестата си ръка през кръста й.
— Джулиън! — предупредително каза Грейс, усетила ерекцията му върху хълбока си. — Смятам, че ще е най-добре ти да си стоиш в твоята половина на леглото, а аз — в моята.
Без да обръща внимание на думите й, той се наведе над нея и лекичко я гризна по шията.
— Помислих си, че би искала да дойда и да облекча копнеещите ти слабини — прошепна той в ухото й.
С тяло, пламнало от близостта му и от уханието на сандалово дърво, което изпълваше ноздрите й, Грейс се изчерви при спомена за онова, което бе казала на Селена.