Выбрать главу

Грейс имаше чувството, че във вените й потече разтопена лава, когато той намести стройното си, силно тяло между краката й.

Върхът на мъжествеността му докосна сърцевината й. Тялото на Грейс се изви в дъга и ханшът й се устреми към неговия. Тя се вкопчи в широките му рамене с отчаяна страст, на каквато дори не подозираше, че е способна.

Изведнъж телефонът иззвъня.

Грейс подскочи стреснато и начаса умът й си възвърна контрола над тялото й.

— Какъв е този звук? — изръмжа Джулиън.

Благодарна за прекъсването, Грейс се измъкна изпод него. Ръцете и краката й трепереха, цялото й тяло гореше.

— Телефон — обясни тя, преди да се протегне към нощното шкафче и да вдигне.

Ръката й буквално се тресеше, докато поднасяше слушалката към ухото си.

Джулиън изруга и се обърна на една страна.

— Селена, слава Богу, че си ти — каза Грейс в мига, в който чу гласа на приятелката си.

О, колко бе благодарна за способността на Селена да избира най-подходящия момент, в който да се обади!

— Какво има? — попита Селена.

— Престани! — сопна се Грейс на Джулиън, който тъкмо прокарваше език по ханша й; тя го отблъсна и се отдръпна лекичко от него.

— Нищо не правя — каза Селена от другата страна на линията.

— Не ти, Лейни.

В слушалката настъпи мъртвешка тишина.

— Слушай — продължи Грейс с предупредителен тон. — Искам да вземеш някои от дрехите на Бил и да ми ги донесеш. Веднага.

— Получило се е! — пронизителният писък от другата страна едва не проби тъпанчето на Грейс. — Мили Боже, получило се! Алилуя! Не мога да повярвам! Тръгвам веднага!

Грейс затвори в същия миг, в който езикът на Джулиън се плъзна към…

— Престани!

Той се отдръпна и се намръщи учудено насреща й.

— Не ти ли харесва, когато правя така?

— Не съм казала такова нещо — отвърна Грейс, преди да успее да се спре.

Джулиън се доближи до нея…

… и тя скочи от леглото като пружина.

— Трябва да се приготвя за работа.

Под погледа на Джулиън, който я наблюдаваше, подпрян на лакът, Грейс вдигна захвърленото на пода долнище и му го подхвърли. Той го улови с една ръка, докато очите му бавно обхождаха тялото й.

— Защо не си вземеш болничен?

— Да си взема болничен? — повтори тя. — Откъде знаеш какво е това?

Той сви рамене.

— Нали ти казах, че докато съм затворен в книгата, чувам какво се говори наоколо. По този начин усвоявам нови езици и следя как се променят с течение на времето.

С грациозността на пантера, той отметна завивката и бавно стана от леглото. Без пижама, която да скрие огромната му ерекция.

Като омагьосана, Грейс усети, че не е в състояние да помръдне.

— Не довършихме започнатото — каза той с нисък, плътен глас и посегна към нея.

— Как ли пък не!

С тези думи Грейс изтича на сигурно място в банята и заключи след себе си.

Джулиън стисна зъби, обзет от внезапното желание да си удари главата в стената. Защо бе толкова упорита!

Сведе поглед към напрегнатото си тяло и изруга.

— И защо ти не можеш да се държиш послушно дори за пет минути!

Грейс си взе дълъг, студен душ. Какво у Джулиън караше кръвта й да завира по този начин? Дори сега все още усещаше топлината на тялото му върху своето.

Устните му върху своите…

Престани, престани, престани!

Та тя не беше някоя нимфоманка, която не бе в състояние да се контролира. Тя бе доктор на науките, с мозък между ушите си, а не развихрили се хормони.

И все пак… колко лесно би било да забрави всичко и да прекара следващия месец в леглото с Джулиън.

— Добре тогава — каза тя сама на себе си. — Да речем, че наистина прекараш следващия месец в леглото с него. Какво ще стане след това?

Тя насапуниса тялото си и раздразнението най-сетне прогони и последните останки от желанието й.

— Ще ти кажа какво ще стане. Той ще си отиде, а ти, моето момиче, отново ще останеш сама. Забрави ли какво се случи след Пол? Забрави ли какво е да се разхождаш из общежитието и да ти се повдига, защото си допуснала някой да те използва? Забрави ли колко беше унизително?

А най-лошото бе, че все още чуваше подигравателния смях, с който Пол се хвалеше пред приятелите си и прибираше печалбата от облога им. Какво ли не би дала в този момент, за да бъде мъж достатъчно дълго, че да изкърти вратата на апартамента му и да му дръпне един хубав бой.