Не, никога вече нямаше да допусне да бъде използвана.
Беше й отнело години докато преживее Пол и неговата жестокост, и нямаше намерение да остави усилията й да отидат на вятъра само заради някакъв мимолетен каприз. Дори и ако този каприз изглеждаше невероятно!
Не, не, не. Следващия път, когато се отдадеше някому, щеше да бъде на мъж, който държи на нея.
Някой, който нямаше да пренебрегне болката й и да продължи да използва тялото й за собственото си удоволствие, сякаш тя беше без значение, помисли си Грейс, когато уж добре погребаните спомени изскочиха на повърхността. Пол се бе държал така, сякаш нея изобщо я нямаше. Сякаш бе някаква безчувствена кукла, чиято единствена цел бе да му достави удоволствие.
Не, тя нямаше да допусне който и да било, още по-малко пък Джулиън, да се държи с нея по този начин.
Никога вече.
Джулиън слезе на долния етаж и възхитено загледа ярката светлина, която нахлуваше през прозорците. Странно как хората приемаха подобни малки неща за даденост. Спомняше си как някога самият той не обръщаше никакво внимание на такива дреболии като едно слънчево утро.
Ала сега всяко от тях бе същински дар от боговете. Дар, на който той щеше да се наслаждава цял един месец, преди отново да бъде затворен в непрогледния мрак на книгата.
С натежало сърце той се отправи към кухнята и големия шкаф, където Грейс държеше храната си. Когато отвори вратата, остана поразен от студа, който го лъхна отвътре. Разпери пръстите на едната си ръка и остави хладния въздух да погали кожата му. Невероятно.
Започна да вади най-различни кутии, ала не можеше да разчете етикетите по тях.
— Не яж нищо, за което не си сигурен какво е — напомни си той, сещайки се за някои от отвратителните неща, които през пековете бе виждал хората да ядат.
Приведе се и затършува из рафтовете, докато не откри зрял пъпеш в най-долното чекмедже. Отнесе го до барплота в средата на кухнята, извади един голям нож от поставката, където имаше още дузина, и го сряза на две.
След това си отряза малко парченце и го пъхна в устата си.
Гърлено ръмжене се надигна от гърлото му, когато ароматната влага погали езика му. Сладкият плод накара стомаха му да се обади настоятелно. Гърлото му жадуваше за още от ободрителната сочност.
Толкова бе хубаво отново да вкуси храна. Отново да е в състояние да потуши глада и жаждата, които го раздираха.
Преди да успее да се спре, Джулиън остави ножа настрани и започна да граби с шепи от пъпеша и трескаво да го тъпче в устата си.
Всемогъщи богове, колко бе гладен! Така жаден!
Осъзна какво прави, едва когато усети, че забива нокти в кората на пъпеша.
Замръзна на място, загледан в ръката си, лепнеща от сладкия сок на плода, с пръсти, извити като ноктите на някой хищник.
„Обърни се, Джулиън, и ме погледни. Така, сега искам да бъдеш добро момче и да правиш каквото ти казвам. Докосни ме тук. Ммм… да, точно така. Добро момче, добро момче. Задоволи ме и после ще ти донеса нещо за хапване.“
Джулиън потръпна при този неканен спомен от последното му прераждане. Нищо чудно, че се държеше като животно — толкова отдавна се отнасяха с него като с такова, че едва помнеше какво е да бъдеш човек.
Поне Грейс не го беше приковала към леглото си.
Засега.
Отвратен, Джулиън се огледа наоколо, благодарен, че тя не го бе видяла как губи самоконтрол.
Дишайки накъсано, той взе кората на пъпеша и я натъпка в контейнера, където вчера бе видял Грейс да изхвърля боклука. След това отиде до чешмата и се зае да отмие лепкавата сладост от ръцете си.
В мига, в който студената вода докосна кожата му, той въздъхна от удоволствие. Вода. Чиста и студена. Именно тя му липсваше най-много, докато бе пленник. Именно за нея жадуваше час след час, докато пресъхналото му гърло гореше от болка.
Той остави хладината да се разлее по кожата му, а после я улови в шепата си, наведе се и отпи, облизвайки и капчиците от пръстите си. Колко ободряващо му подейства, когато се разля благодатно в гърлото му и утоли жаждата му. Не искаше нищо друго, освен да се покатери в умивалника и да я остави да се стече по цялото му тяло.
Да…
В този миг чу почукване на входната врата, последвано от забързани стъпки по стълбите. Джулиън спря чешмата, посегна към сухата кърпа, която висеше до умивалника, и избърса лицето и ръцете си.
Докато се връщаше при останалата половинка от пъпеша, до ушите му достигна гласът на Селена: