— Къде е?
Възторженият въпрос го накара да поклати глава. Това бе точно онзи ентусиазъм, който бе очаквал от Грейс.
Двете жени влязоха в кухнята и когато вдигна поглед от пъпеша, Джулиън срещна две кафяви очи, отворени толкова широко, че приличаха на спартански щит.
— Всемогъщи Боже! — ахна Селена.
Грейс скръсти ръце на гърдите си, с очи едновременно ядосани и развеселени.
— Джулиън, запознай се със Селена.
— Всемогъщи Боже! — повтори приятелката й.
— Селена? — Грейс размаха ръка пред лицето й, ала Селена продължи да го зяпа, без да мига.
— Всемогъщи Бо…
— Ще престанеш ли най-сетне? — скастри я Грейс.
Селена пусна на пода дрехите, които държеше в ръце, и пристъпи напред, така че да види цялото тяло на Джулиън. Погледът й тръгна от върха на главата му и се спусна чак до пръстите на босите му крака.
Джулиън едва успя да потисне обзелия го гняв.
— Искаш ли да ми провериш зъбите или предпочиташ да си събуя панталона, за да видиш дали всичко ми е наред там долу? — попита той по-заядливо, отколкото искаше. В крайна сметка, строго погледнато, тя беше на негова страна.
Само ако можеше да си затвори устата и да престане да го зяпа по този начин. Открай време не можеше да понася подобно прекомерно внимание.
Селена колебливо посегна да го докосне по ръката.
— Па! — каза той неочаквано и тя подскочи цяла стъпка във въздуха.
Грейс се разсмя, а Селена се намръщи и ги изгледа сърдито.
— Ей, вие двамата! Позабавлявахте ли се достатъчно на мой гръб?
— Заслужи си го — отвърна Грейс и като взе парченцето пъпеш, което Джулиън току-що бе отрязал, го пъхна в устата си. — Още повече че днес ти отговаряш за него.
— Какво? — възкликнаха Джулиън и Селена в един глас.
Грейс преглътна пъпеша.
— Е, не мога да го заведа на работа с мен, нали?
Селена се усмихна присмехулно.
— Обзалагам се, че на Лиса и на пациентките ти страшно ще им хареса.
— Също както и на пациента, който има час в осем. Както и да е, няма да е особено продуктивно.
— Не можеш ли да отмениш ангажиментите си? — попита Селена.
Джулиън бе напълно съгласен с нея. Нямаше никакво желание да се появява на каквито и да било обществени места. Единственият що-годе поносим аспект от проклятието бе, че повечето от онези, които го призоваваха, го държаха скрит в стаи или закътани градини.
— Знаеш, че не мога да го направя — каза Грейс. — Аз не съм женена за адвокат, който да ме издържа. Освен това не мисля, че на Джулиън ще му е приятно по цял ден да се мотае самичък из къщата. Убедена съм, че би искал да се поразходи и да разгледа града.
— Предпочитам да остана тук с теб — обади се той.
Защото онова, което в действителност искаше, бе да я види как се извива от удоволствие под него, да почувства как гладкото й тяло се плъзга по твърдия му член, докато накрая не изкрещи от екстаз.
Грейс срещна погледа му и той зърна жаждата, проблеснала в светлосивите дълбини на очите й. В този миг разбра какво се опитва да направи — отиваше на работа, за да не е близо до него.
Е, рано или късно щеше да й се наложи да се върне.
И тогава щеше да бъде негова.
А отдадеше ли му се веднъж, той щеше да й покаже издръжливостта и плама, на които бе способен един воин, обучен по спартански.
Сутринта едва се влачеше, докато Грейс приемаше обичайните си пациенти. Колкото и да опитваше да се съсредоточи върху тях и техните проблеми, така и не успяваше.
Защото час по час пред очите й изникваха загоряла, златиста кожа и две пронизващи сини очи.
И тази усмивка…
Как й се искаше никога да не я бе виждала. Именно усмивката му щеше да я погуби.
— … и тогава му казах, виж сега, Дейв, ако искаш да вземаш дрехите ми назаем — добре. Но стой настрана от дизайнерските ми рокли, защото когато на теб ти стоят по-добре, отколкото на мен, ми идва да ги даря на Армията на спасението. Права ли съм, докторе?
Грейс вдигна очи от бележника, където си драскаше фигурки на мъже с копия в ръце.
— Какво, Рейчъл? — попита тя пациентката, която седеше в креслото насреща й.
Винаги елегантно облечена, Рейчъл работеше като фотограф.
— Права ли бях, като казах на Дейв да не ми пипа дрехите? Така де, дяволите да го вземат, адски е гадно, когато гаджето ти изглежда по-добре в твоите дрехи, отколкото ти самата, нали?