Грейс кимна.
— Абсолютно. Те са си твои и не би трябвало да ти се налага да ги заключваш.
— Така си и знаех! Точно това му казах и аз. Но той послуша ли ме? Къде ти! Може да се нарича Давида колкото си иска и да ми обяснява, че е жена в мъжко тяло, но в крайна сметка, всичко се свежда до това, че ме слуша толкова, колкото и бившият ми съпруг. Кълна се…
Грейс неволно погледна часовника си. Времето на Рейчъл всеки миг щеше да изтече.
— Знаеш ли, Рейчъл — каза тя, прекъсвайки я, преди пациентката й да успее да се впусне в дежурната си тирада за мъжете и всичките им дразнещи навици. — Може би ще е по-добре да го оставим за понеделнишката ни среща с Дейв?
Рейчъл кимна.
— Добре. Но в понеделник ми напомни, че трябва да поговорим за Чико.
— Чико?
— Чихуахуато на съседите. Кълна се, това куче ми е хвърлило око.
Грейс се намръщи. Рейчъл не можеше да има това предвид, нали?
— Хвърлило ти е око?
— Е, знаеш за какво говоря. Хвърлило ми е око. Може и да изглежда като най-обикновено псе, но в главата му има само едно — секс. Всеки път, когато мина покрай него, поглежда под полата ми. Да не ти разправям пък какво направи на маратонките ми. Това куче е напълно извратено.
— Добре — прекъсна я Грейс за втори път. Започваше да мисли, че не може да стори нищо за Рейчъл и нейната вманиачена убеденост, че всички същества от мъжки пол на света си умират да я притежават. — Определено ще поговорим за увлечението на Чико по теб.
— Благодаря, докторе. Страхотна си.
С тези думи Рейчъл грабна чантата си от пода и се отправи към вратата.
Грейс потърка чело, мислейки си за последните й думи. Чихуахуа? Мили Боже!
Горката Рейчъл. Все трябва да имаше начин да й помогне, нали?
От друга страна, несъмнено бе за предпочитане под полата ти да наднича някое кученце, вместо древногръцки любовен роб.
— О, Лейни! — промърмори Грейс под носа си. — Защо ти позволявам да ме забъркваш в подобни истории?
Преди да успее да помисли по-задълбочено върху това, интеркомът на бюрото избръмча.
— Да, Лиса?
— Ангажиментът ви в единайсет отпадна, а докато бяхте с госпожица Тибидо, приятелката ви Селена Лорънс се обади поне петдесет пъти и повярвайте ми, нито преувеличавам, нито се шегувам. Остави куп спешни съобщения да й звъннете на мобилния възможно най-скоро.
— Благодаря ти, Лиса — каза Грейс и като вдиша слушалката, набра номера на Селена.
— О, слава на Бога! — изпревари я Селена, преди тя да успее да каже каквото и да било. — Трябва да си докараш задника тук и да отведеш гаджето си у вас. Веднага!
— Той не ми е гадже, той е твоят…
— Искаш ли да знаеш какъв е всъщност? — прекъсна я Селена, в чийто глас започваха да се долавят истерични нотки. — Магнит за жени, ето какво е. Дори в този момент сергията ми е обградена от пощуряла тълпа. Съншайн е адски доволна — тази сутрин продаде повече грънци, отколкото когато и да било. По-рано се опитах да го откарам у вас, но изобщо не съм в състояние да пробия тълпата. Честна дума, човек може да си помисли, че при нас има някаква знаменитост. Никога досега не съм виждала подобно нещо. Така че си докарай задника тук и ми помогни!
И тя затвори.
Грейс изруга, след което натисна копчето на интеркома и каза на Лиса да отмени всичките й ангажименти до края на деня.
Още щом стигна до площада, Грейс разбра какво бе имала предвид Селена. Поне двайсет жени бяха наобиколили Джулиън, а още цял куп минувачки го зяпаха.
Онези, които се намираха най-близо до него, се бутаха с лакти, мъчейки се да привлекат вниманието му.
Ала най-невероятни от всичко бяха трите жени, които се бяха залепили за него, докато една друга ги снимаше.
— О, благодаря ти — измърка една жена, която трябва да бе на около трийсет и пет, и издърпа фотоапарата от ръцете на онази, която ги бе снимала.
След това притисна камерата до гърдите си по начин, предвиден да насочи вниманието на Джулиън натам, ала той не изглеждаше ни най-малко заинтересуван.
— Просто невероятно! — продължаваше да се възторгва жената. — Нямам търпение да се прибера и да покажа това на останалите от читателската ни група. Никога няма да повярват, че съм срещнала истински модел като от корицата на любовен роман.
Нещо в скованата стойка на Джулиън накара Грейс да заподозре, че цялото това внимание изобщо не му е по вкуса. Все пак трябваше да му отдаде заслуженото — не проявяваше открита грубост.