Выбрать главу

Без да говорят, те пресякоха улицата и влязоха в първия магазин, изпречил се на пътя им.

Грейс се огледа наоколо и когато видя надписа „Мъжко облекло“, се насочи натам.

— Е, какъв стил предпочиташ? — попита тя, спирайки се пред изложените дънки.

— За онова, което имам наум, голотата е най-подходяща.

Грейс извъртя очи нагоре.

— Опитваш се да ме шокираш, нали?

— Може би. Трябва да призная, че доста ми харесва, когато се изчервяваш.

И той пристъпи към нея.

Грейс отстъпи назад, оставяйки щанда с прилежно сгънатите дънки между тях.

— Мисля, че докато си тук, ще ти трябват поне три чифта.

Джулиън въздъхна и сведе очи към панталоните.

— Защо да се хабим, когато само след няколко седмици ще си тръгна?

Грейс го изгледа сърдито.

— По дяволите, Джулиън! — сопна се тя подразнено. — Държиш се така, сякаш при предишните ти прераждания изобщо не са ти давали дрехи.

— Не са.

Грейс се вцепени от глухия му, безизразен тон. Както и от значението на думите му.

После го изгледа скептично.

— Да не искаш да ми кажеш, че през последните две хиляди години никой не си е правил труда да те облече?

— Само два пъти — отвърна той с все същия безстрастен тон. — Веднъж в Англия, през периода на Регентството, когато по време на една снежна буря жената, която ме беше призовала, ме наметна с розов халат с волани и ме изтика на балкона, за да не ме открие мъжът й. А другият път е прекалено унизителен, за да ти го разкажа.

— Много смешно, няма що. Със сигурност знам, че никоя жена не би държала един мъж чисто гол в продължение на цял месец.

— Погледни ме, Грейс — каза Джулиън и разпери ръце, показвайки коравото си, съблазнително тяло. — Аз съм сексуален роб. На никого преди теб не е хрумвало, че може да ми трябват дрехи, за да изпълнявам задълженията си.

Разгорещеният му поглед прикова нейния, ала онова, от което наистина я заболя, бе страданието в тези наситеносини очи, което той отчаяно се опитваше да скрие. Страдание, което я трогна дълбоко.

— Уверявам те — каза тихо Джулиън, — щом веднъж проникна в тях, те правят всичко възможно да ме задържат там. Веднъж през Средните векове, една жена се залости в спалнята си, казвайки на всички, че е болна от чума.

Грейс извърна очи, жегната от неговите думи. Онова, което той описваше, беше невъобразимо и все пак изражението му красноречиво говореше, че въобще не преувеличава.

Грейс дори не бе в състояние да си представи униженията, на които трябва да го бяха подлагали през вековете. Мили Боже, та хората се отнасяха с животните по-добре, отколкото онова, което Джулиън описваше.

— Значи са те призовавали и въпреки това никоя от тях не се е сетила да ти даде дрехи, нито е разговаряла с теб?

— Мечтата на всеки мъж, нали? Да има в краката си милиони жени, които не искат никакво обвързване и никакви обещания. Жени, които искат единствено тялото му и няколкото седмици на удоволствия, които той може да им дари.

Насмешливите думи не можеха да скрият жлъчните нотки в гласа му.

Това може и да бе мечтата на много други мъже, но не и неговата, почувства Грейс извън всякакво съмнение.

— Е — каза тя, връщайки се към дънките, — аз не съм като тях, а ти ще трябва да обличаш нещо, когато излизаме заедно.

Гневът, припламнал внезапно в очите му, бе толкова застрашителен, че Грейс неволно направи крачка назад.

— Не бях прокълнат, за да бъда излаган на показ, Грейс. Тук съм само и единствено заради теб.

Колко прекрасно звучеше. Ала тя нямаше намерение да се хване толкова лесно. Не можеше да използва друго човешко същество по начина, който той й бе описал. Беше нередно и тя никога нямаше да си прости, ако се отнесеше така с него.

— Независимо от това — отсече тя решително, — искам да излизаме навън. Така че ще имаш нужда от дрехи.

И тя започна да тършува из купчинките с дънки.

Джулиън потъна в мълчание.

Грейс вдигна очи и видя, че по лицето му се бе изписало мрачно, сърдито изражение.

— Какво?

— Какво какво? — сопна се той в отговор.

— Няма значение. Е, да видим кой чифт ще ти пасне най-добре.

И като сграбчи няколко различни номера, тя му ги подаде. От начина, по който той реагира, човек можеше да си помисли, че му подаваше купчина кучешки изпражнения.