Смутена, тя прехапа устни.
— Всичко е наред, Грейс — тихо каза той, ала Грейс виждаше, че му беше станало неприятно.
И как иначе.
— Знам какво съм и истината не може да ме засегне. Всъщност, по-обидно е това, че ме нарече грък. Бях обучен в Спарта, а се биех на страната на македонците. Преди да ме прокълнат, правех всичко по силите си, за да избягвам Гърция.
Грейс наклони глава на една страна, заинтригувана от онова, което бе казал. И по-скоро — от онова, което не бе казал. Не бе споменал нищо за детството си.
— Къде си роден? — попита тя и видя как едно мускулче по лицето му заигра, а очите му потъмняха застрашително.
Което и да бе рожденото му място, той очевидно не питаеше топли чувства към него.
— Добре де, кръвта ми е наполовина гръцка, но отдавна съм се отрекъл от нея.
Добре, май беше напипала особено чувствителен нерв. Отсега нататък Грейс щеше да забрави думата „гръцки“.
— Е, да се върнем на дантелената нощничка — каза Селена. — Ей там има една в червено, която според мен ще й стои много по-добре.
— Селена! — възкликна Грейс.
Без да й обръща никакво внимание, Селена отведе Джулиън към съседния рафт и избра къса червена нощничка с цепка отпред, която се затваряше единствено с две панделки на раменете и една в средата. Миниатюрни бикини и дантелени жартиери, също в червено, довършваха комплекта.
— Какво мислиш? — попита Селена и ги показа на Джулиън, който хвърли преценяващ поглед към Грейс.
Ако продължаваха в същия дух, тя буквално щеше да умре от срам.
— Ще престанете ли, вие двамата? Нямам намерение да обличам нищо такова!
— Е, аз все пак ще ти ги купя — твърдо отсече Селена. — Почти съм сигурна, че Джулиън ще те убеди да ги сложиш.
— Мисля, че предпочитам да я видя как ги сваля — обади се Джулиън и я погледна насмешливо.
Грейс закри лицето си с ръце и простена.
— Знам, че ще си промени мнението — затворнически каза Селена.
— Няма — настоя Грейс иззад двете си ръце.
— Ще видим — заяви Джулиън, докато Селена отиваше да плати на касата.
Тонът му беше толкова самонадеян, че на Грейс веднага й стана ясно — не бе свикнал никой да му се противопоставя.
— Някога провалял ли си се изобщо? — попита тя.
Дяволитите пламъчета в очите му угаснаха и върху лицето му легна сянка. Криеше нещо с този поглед, почувства Грейс. Нещо много болезнено, ако се съдеше по това как тялото му изведнъж се напрегна.
Джулиън не каза нищо повече чак докато Селена не се върна и не му връчи торбичката.
— Да видим сега — започна тя. — Мислех си за свещи, малко романтична музика и…
— Селена — прекъсна я Грейс, — оценявам усилията ти, ала вместо да мислиш единствено за мен, не може ли да поговорим за Джулиън?
Селена му хвърли бърз поглед.
— Става. Какво за него?
— Знаеш ли как можем да го извадим от книгата? За постоянно?
— И идея си нямам — отвърна Селена и се обърна към Джулиън. — Ами ти?
— Вече й обясних, че е невъзможно.
Селена кимна.
— Ужасно е упорита. Никога не слуша какво й говорят, освен ако не е онова, което иска да чуе.
— Упорита или не — намеси се Грейс, без да сваля поглед от Джулиън, — не мога да си представя защо би искал да си останеш прокълнат и затворен между кориците на някаква книга.
Джулиън извърна очи.
— Грейс, стига си го измъчвала.
— Нали точно това искам — никой да не го измъчва повече.
— Добре тогава — отстъпи Селена най-после. — Е, Джулиън, какво е ужасното, позорно прегрешение, заради което те затвориха в книгата?
— Хюбрис.
— О-о-о — измърмори Селена прокобно. — Това си го бива. Грейс, той може и да има право. Случвало се е да накълцват хора на парченца заради това. Трябваше повечко да внимаваш в часовете по антична култура. Древногръцките богове са наистина жестоки, когато става въпрос за наказания.
Грейс присви очи насреща им.
— Отказвам да приема, че не съществува абсолютно никакъв начин да го освободим. Не може ли да унищожим книгата или да призовем някой от твоите духове или нещо такова и да го помолим за помощ?
— А, значи изведнъж започна да вярваш в моите „вуду измишльотини“?
— Не съвсем, но все пак успя да докараш Джулиън тук. Не можеш ли да направиш още нещо?