С крайчеца на окото си видя как някакво синьо петно се втурна към улицата. Отне й цяла секунда, докато осъзнае, че това е Джулиън, който на бегом прекосява паркинга. Грейс се намръщи недоумяващо и в този миг зърна момченцето, което всеки момент щеше да слезе от тротоара и да се озове насред оживения трафик.
— Мили Боже! — ахна тя, чула скърцането на спирачки.
— Стивън! — изкрещя някаква жена.
Досущ като в холивудски филм, Джулиън прескочи стената на паркинга, вдигна детето във въздуха, притисна го до гърдите си и се метна върху капака на колата, която набиваше спирачки. След това направи страничен скок и се приземи в съседното платно, секунда преди друга кола да заобиколи първата и да се вреже право в тях.
Грейс с ужас видя как Джулиън бе блъснат от стар шевролет, удари се в предното стъкло и отхвърча върху паважа, където се претърколи няколко пъти, преди най-сетне да спре.
Прострян на една страна, той остана да лежи съвършено неподвижен.
И тогава настъпи истински хаос — разнесоха се писъци и уплашени викове, около мястото на злополуката започнаха да се трупат хора.
Потресена и разтреперана, Грейс си запроправя път през тълпата, мъчейки се да стигне до Джулиън.
— Дано са добре. Дано са добре — шепнеше си тя, молейки се и двамата да са оцелели.
Когато най-сетне се промуши между хората, Грейс видя, че Джулиън не бе пуснал детето — то все още бе в прегръдките му, плътно притиснато до гърдите му.
Грейс спря, без да може да повярва на очите си. Сърцето й биеше до пръсване.
Дали бяха живи?
— Никога не бях виждал подобно нещо — подхвърли един мъж до нея и всички наоколо се съгласиха.
Бавно и нерешително, Грейс се доближи до Джулиън тъкмо когато той се размърда.
— Добре ли си? — чу го тя да пита момченцето.
В отговор детето нададе пронизителен писък.
Като не обръщаше внимание на оглушителния звук, Джулиън внимателно се изправи, без да пуска момченцето.
Обзета от огромно облекчение, че и двамата са живи, Грейс не можеше да повярва на очите си — как, за Бога, успяваше да се движи?
И как бе съумял да не изпусне детето след всичко това?
Джулиън се олюля и залитна назад, ала бързо си възвърна равновесието, все така с момченцето в ръце.
Грейс го улови през кръста, за да го подкрепи.
— Не трябваше да се изправяш — рече тя, виждайки обляната му в кръв ръка.
Той сякаш не я чу. Очите му бяха потъмнели и в тях имаше нещо странно.
— Тихо, моето момче — каза той, придържайки детето с една ръка, докато с другата взе лицето му в шепа и нежно започна да го полюшва по онзи успокояващ, уверен начин, който само един родител би използвал. С угрижен поглед, той допря буза до главата на момченцето. — Държа те — прошепна той, — вече си в безопасност.
Държанието му наистина изненада Грейс. Очевидно бе, че пред себе си има мъж, който и преди бе утешавал деца.
Ала какво би накарало един древногръцки воин да се занимава с деца?
Освен ако той самият не е бил баща.
В главата на Грейс запрепускаха безброй мисли, докато Джулиън грижовно подаваше хлипащото момченце на изпадналата в истерия майка, която плачеше по-силно и от него.
Мили Боже, възможно ли бе Джулиън да е бил баща? И ако бе така, къде бяха децата му? Какво се бе случило с тях?
— Стивън — проплака майката, притискайки детето до гърдите си. — Колко пъти съм ти казвала да не се отделяш от мен!
— Вие добре ли сте? — обърнаха се бащата и шофьорът на колата към Джулиън, който сбърчи чело и прокара длан по левия си бицепс, за да провери.
— Добре съм — отвърна той, ала Грейс забеляза, че се опитва да щади десния си крак, където го бе ударила колата.
— Трябва да те погледне лекар — настоя Грейс тъкмо когато Селена се присъедини към тях.
— Добре съм. Наистина — увери я Джулиън и се усмихна апатично, а после понижи глас, така че само тя да може да го чуе: — Но трябва да ти кажа, че да те блъсне кола е доста по-неприятно, отколкото да те удари колесница.
Неуместният му хумор я слиса.
— Как можеш да се шегуваш с това! Мислех, че си умрял.
Джулиън сви рамене.
Докато бащата продължаваше да засипва Джулиън с благодарности, задето бе спасил живота на сина му, Грейс се загледа в кръвта над лакътя му. Кръв, която се изпаряваше от кожата му като в някакъв причудлив ефект от научнофантастичен филм.
Изведнъж Джулиън премести тежестта на тялото си върху ранения си крак, а челото му, смръщено от болка само допреди миг, се изглади.