Двете със Селена, която също бе забелязала какво става, си размениха изумени погледи. Какво, по дяволите, беше това? Беше ли Джулиън човек или не?
— Не знам как да ви се отблагодаря — за кой ли път казваше бащата. — Помислих, че ще умре.
— Радвам се, че го забелязах — тихо отвърна Джулиън и протегна ръка, за да помилва светлокестенявите къдрици на момченцето, ала после се спря.
Грейс видя различните чувства, които се бореха по лицето му в продължение на няколко мига, преди да си възвърне обичайното сурово изражение и да отпусне ръка до тялото си.
После, без да каже нито дума, той се отправи към тротоара.
— Джулиън? — повика го Грейс и изтича след него. — Наистина ли си добре?
— Не се тревожи за мен, Грейс. Не мога да си счупя нищо и рядко кървя — каза той с неприкрита горчивина. — Това е част от проклятието. Мойрите се погрижиха да не мога да умра и така да избегна наказанието си.
Грейс потръпна, виждайки болката в очите му.
Ала това как бе оцелял не бе единственото, което тя искаше да знае. Щеше й се да го попита за детето и за начина, по който го бе погледнал, сякаш наново преживяваше някакъв ужасяващ кошмар, но думите заседнаха в гърлото й.
— Човече, Джулиън заслужава потупване по рамото — обади се Селена, която междувременно ги беше настигнала. — Да отидем за пралини!
— Селена, не мисля, че…
— Какво е пралина? — попита Джулиън.
— Местната амброзия — обясни Селена. — Нещо, което би трябвало да е точно по твой вкус.
Напук на всички възражения на Грейс, Селена ги вкара обратно в „Джаксън Бруъри“ и ги поведе към ескалатора. Тя се качи на първото стъпало и се обърна към Джулиън, който стоеше между нея и Грейс.
— Как направи това с прескачането на колата? Беше страхотно!
Джулиън сви рамене.
— О, я недей да скромничиш. Беше като Киану Рийвс в „Матрицата“. Грейси, видя ли какъв скок направи само?
— Видях — меко отвърна Грейс, забелязала колко неудобно се чувства Джулиън от похвалите на приятелката й. Забеляза също така и как го зяпат жените наоколо.
Джулиън беше прав. Това не беше нормално. И все пак, колко често можеше да се види мъж като него? Някой, който излъчва такъв неудържим сексапил?
Джулиън беше като феромон с крака.
А ето че сега бе станал и герой.
В очите на Грейс обаче той беше преди всичко една огромна загадка. Имаше толкова неща, които си умираше да научи за него. И по един или друг начин през следващия месец щеше да направи точно това.
Когато стигнаха магазина за пралини на последния етаж, Грейс купи две с карамел и пекан и една кока-кола.
Без да се замисли, тя протегна едната пралина към Джулиън, ала вместо да я вземе, той се приведе към нея и отхапа едно парченце.
Насладата, с която той вкуси сладкия десерт, разпали истински пожар в тялото на Грейс, особено когато впи пронизващите си сини очи в лицето й, сякаш за да й каже без думи, че би предпочел да вкуси нея.
— Прави бяхте — каза той с дрезгав глас, от който Грейс я побиха тръпки. — Наистина е вкусно.
— Леле — обади се продавачката иззад щанда. — Имате страхотен акцент. Не сте тукашен, нали?
— Не — отвърна Джулиън. — Не съм.
— А откъде сте?
— Македония.
— Това в Калифорния ли беше? — попита момичето. — Приличате ми на един от онези сърфисти, които стоят на плажа по цял ден.
Джулиън се намръщи.
— Калифорния?
— Всъщност е от Гърция — услужливо се намеси Селена.
— А! — каза момичето.
Джулиън повдигна неодобрително вежди.
— Македония не е…
— Виж какво — прекъсна го Селена с пълна с пралина уста. — По тези места си е направо късмет да срещнеш някой, който прави разлика между двете.
Преди Грейс да успее да отговори на не особено ласкателните думи на Селена, Джулиън обви ръце около кръста й и я притегли към коравите си гърди. След това се приведе над нея, улови долната й устна между зъбите си и нежно я докосна с език.
Грейс усети, че й се завива свят от нежната му прегръдка. За миг целувката на Джулиън стана по-настойчива, после я пусна и отстъпи назад.
— Имаше захар по устните — обясни той с дяволита усмивка, която разкри прекрасните му трапчинки.
Грейс примига, смаяна от това колко горещо и едновременно студено й бе станало от допира му.