— Можеше просто да ми кажеш.
— Така е, но моят начин бе далеч по-приятен.
На това Грейс нямаше какво да възрази. Тя бързо отстъпи назад, опитвайки се да не обръща внимание на многозначителната усмивка на Селена.
— Защо толкова се боиш от мен? — попита неочаквано Джулиън и застана до нея.
— Не се боя.
— Нима? Тогава от какво те е страх? Всеки път, щом се доближа до теб, ти се стряскаш.
— Не се стряскам — настоя Грейс.
„По дяволите, аз да не съм някакво ехо?“
Джулиън протегна ръка, за да я прегърне и Грейс бързо се отмести.
— Стряскаш се — натърти той, докато се качваха на ескалатора.
Въпреки че Грейс бе на стъпалото под него, той обви ръце около тялото й и доближи глава до нейната. Присъствието му меко я обгърна и я изпълни с топлина и приятна замаяност.
Грейс се загледа в силните, загорели от слънцето ръце, които почиваха на кръста й. В начина, по който вените изпъкваха и още повече подчертаваха красотата и могъществото им.
Точно като всички други части от тялото му, ръцете му също бяха страхотни.
— Никога не си получавала оргазъм, нали? — прошепна той в ухото й.
Грейс едва не се задави с пралината.
— Тук не е мястото да го обсъждаме.
— Това е, нали? Ето защо…
— Не е това — прекъсна го тя. — Ако искаш да знаеш, получавала съм.
„Добре де, излъга, но нямаше нужда той да го знае.“
— С мъж?
— Джулиън! — възмути се тя. — От къде на къде със Селена сте си въобразили, че може да обсъждате личния ми живот на обществени места?
Джулиън се наведе още по-ниско над нея, така близо до шията й, че Грейс усети дъха му върху кожата си и долови топлото му, свежо ухание.
— Знаеш ли какво, Грейс? Мога да те даря с наслади, каквито дори не подозираш, че съществуват.
По гърба на Грейс пробяга тръпка. Никак не й бе трудно да го повярва. Толкова лесно би било да го остави да изпълни обещанието си. Ала тя не можеше. Не би било редно и независимо какво твърдеше Джулиън, това нямаше да й даде мира. Също както и на него самия, сигурна бе Грейс.
Тя лекичко се облегна назад и срещна погледа му.
— Хрумвало ли ти е, че може и да не искам?
Джулиън изглеждаше искрено поразен от думите й.
— Как е възможно?
— Вече ти казах — следващия път, когато се отдам на някой мъж, искам нещо повече от необходимите за това органи. Искам сърцето му.
Джулиън жадно се загледа в устните й.
— Уверявам те, че дори няма да усетиш липсата му.
— Напротив.
Потръпвайки, сякаш го бе зашлевила, Джулиън се изправи и Грейс разбра, че е засегнала друго болно място. Тъй като копнееше да научи повече за него, тя се обърна и го погледна.
— Защо толкова настояваш да ти се отдам? Ще се случи ли нещо, ако не го сторя?
— Сякаш ситуацията би могла да стане по-ужасна — горчиво се изсмя той.
— Тогава защо просто не се наслаждаваш на времето си тук с мен, без — при тези думи Грейс понижи глас — да правим секс?
Очите му пламнаха.
— Да се наслаждавам на какво? На това да се запозная с хора, чиито лица ще ме преследват до края на вечността? Мислиш ли, че ми е приятно да разглеждам града ти, когато след броени дни отново ще бъда захвърлен в своя затвор, където мога да чувам, ала не и да виждам, където не мога да докосна нищо, да вкуся нищо, да помириша нищо? Затвор, където постоянен глад раздира стомаха ми, а нечовешка жажда изгаря гърлото ми? Единственото, на което ми е разрешено да се насладя, си ти, а ето че ми отказваш дори това.
Грейс усети как в очите й напират сълзи. Не искаше да го нарани. Наистина. Ала Пол по много подобен начин бе заложил на съчувствието, за да я вкара в леглото си, и това бе разбило сърцето й. След смъртта на родителите й, Пол се бе престорил, че го е грижа за нея. Беше до нея и я утешаваше. А когато най-сетне спечели доверието й и тя му отдаде тялото си, той я нарани толкова жестоко, че дори и сега я болеше до дъното на душата.
— Съжалявам, Джулиън, наистина. Но просто не мога да го направя.
Грейс слезе от ескалатора и се насочи към изхода.
— Защо? — попита Джулиън, когато двамата със Селена се изравниха с нея.
Как да му обясни? Пол й бе причинил такава болка в онази нощ. Ясно й бе показал, че изобщо не го е грижа за чувствата й. Тя го бе умолявала да спре, ала той бе продължил.
„Виж, нормално е да те боли първия път. По дяволите, стига си ревала. Ще свърша след минутка и тогава можеш да си вървиш.“