— Нима? — попита той с одрезгавял глас.
— Кълна ти се, братко — меко отвърна Купидон и хвърли поглед към Психея, след което отново се обърна към Джулиън. — Не съм искал тя да пострада, още по-малко пък да те предам.
— Как ли пък не! — изсмя се Джулиън презрително. — Да не очакваш да ти повярвам? Твърде добре те познавам, Купидон. Нищо не ти доставя по-голямо удоволствие от това да объркваш живота на смъртните.
— Но не и на теб, Джулиън — намеси се Психея умолително. — Ако не вярваш на него, повярвай на мен. Никой не искаше Пенелопа да умре по този начин. Майка ти все още скърби за смъртта им.
Лицето на Джулиън придоби ледено изражение.
— Как изобщо си в състояние да я споменаваш? Афродита толкова ти завиждаше, че първо опита да те омъжи за отвратително грозен мъж, а после и да те убие, само и само да не допусне Купидон да се ожени за теб. За богиня на любовта, тя определено изпитва такава само към себе си.
Психея извърна очи.
— Не говори за нея по този начин! — сопна се Купидон. — Тя ни е майка и трябва да я почиташ.
Суровият гняв, изписал се по лицето на Джулиън, можеше да изплаши дори Сатаната и Купидон се сви при вида му.
— Да не си посмял да я защитаваш пред мен!
Едва тогава Купидон най-сетне забеляза Грейс и Селена и се сепна, сякаш двете се бяха появили изневиделица.
— Те пък кои са?
— Приятелки — отвърна Джулиън за учудване на Грейс.
Лицето на Купидон придоби хладно изражение.
— Ти нямаш приятели.
Джулиън не отговори, ала напрегнатият израз на лицето му покърти дълбоко Грейс.
Сякаш без да си дава сметка за жестокостта на казаното от него, Купидон безгрижно се приближи до Психея.
— Все още не си ми казал защо толкова държиш да се свържеш с Приап.
Едно мускулче по лицето на Джулиън заигра.
— Защото той ме прокле да прекарам вечността като роб, без изход и спасение. Искам да ми се мерне пред очите достатъчно дълго, за да мога да му откъсна някои части от тялото, които не порастват отново.
Купидон пребледня като платно.
— Леле, трябва здравата да му стиска, за да направи подобно нещо. Мама щеше да го убие, ако беше разбрала.
— Да не очакваш да повярвам, че го е сторил без тя да знае? Не съм толкова глупав, Ерос. Никога не я е било грижа за мен.
Купидон поклати глава.
— Не започвай пак. Когато ти предложих нейните дарове, ти ми каза да си ги навра отзад, забрави ли?
— Чудно защо ли? — саркастично отвърна Джулиън. — Зевс ме изхвърли от Олимп броени часове след като се родих, а Афродита дори не се опита да го разубеди. Никой от вас не припарваше до мен, освен ако не трябваше да ми наложите някое ново мъчение. — И като измери Купидон с убийствен поглед, Джулиън добави: — Не може да ритате едно куче до безкрай, а после да се чудите защо се е озлобило.
— Добре де, признавам, че някои от нас можеха да бъдат и по-мили с теб, но…
— Никакво „но“, Купидоне. Никой от вас не даваше и пукната пара за мен. Най-малко пък тя.
— Не е вярно. Мама така и не можа да преживее това, че й обърна гръб. Ти беше неин любимец.
Джулиън се изсмя презрително.
— Поради което от две хиляди години съм затворен между страниците на една книга, така ли?
Сърцето на Грейс се сви от болка заради Джулиън. Как можеше Купидон просто да стои тук и да слуша това, вместо да направи всичко по силите си, за да спаси брат си от една съдба, която бе по-страшна и от смъртта? Нищо чудно, че Джулиън го бе наругал по този начин.
Неочаквано Джулиън грабна ножа от кръста на Купидон и сряза вената на китката си. Грейс ахна ужасено, ала още преди възклицанието й да е затихнало, раната на Джулиън вече бе зараснала, без от нея да изтече дори капчица кръв.
Очите на Купидон се разшириха.
— Майко мила! — възкликна той. — Та това беше една от камите на Хефест!
— Знам — отвърна Джулиън и му я върна. — В състояние е да убие дори теб, но не и мен. Приап се погрижи проклятието му да е пълно.
Грейс видя ужаса в очите на Купидон, когато той най-сетне осъзна същинските измерения на присъдата на брат си.
— Знаех, че те мрази, ала никога не бих предположил, че може да падне толкова ниско. Човече, какво си е въобразявал?
— Изобщо не ме е грижа. Искам единствено всичко да свърши.
Купидон кимна и за първи път по лицето му се изписаха съчувствие и загриженост.