— Добре, братко. Да го направим както трябва — ти не мърдай оттук, а аз ще отида да намеря майка ни и да видя какво ще каже тя за всичко това.
— Ако наистина ме обича толкова, колкото ти твърдиш, защо просто не я повикаш тук и не ме оставиш аз да говоря с нея?
Купидон го изгледа така, сякаш се чудеше как е възможно да му задават толкова идиотски въпрос.
— Защото последния път, когато споменах името ти, тя плака цял век. Ти наистина засегна чувствата й.
Въпреки че стойката и изражението му си останаха все така сковани и хладни, Грейс бе сигурна, че Джулиън е страдал също толкова дълбоко, колкото и майка си.
Ако не и по-дълбоко.
— Връщам се веднага щом поговоря с нея — обеща Купидон и прегърна Психея през раменете. — Става ли?
Джулиън се пресегна и с едно рязко дръпване свали верижката, която висеше около врата на Купидон.
— Хей! — възкликна Ерос. — По-внимателно с това!
Джулиън стисна украшението в шепа, оставяйки малкия лък да се полюшва от ръката му.
— Така съм сигурен, че ще се върнеш.
Купидон, който изглеждаше сериозно подразнен, разтърка врата си.
— Просто внимавай с него. Този лък може да бъде страшно опасен, ако попадне в погрешните ръце.
— Не се тревожи. Прекрасно си спомням на какво е способен.
Двамата си размениха многозначителни, предпазливи погледи.
— До после — каза Купидон и плесна с ръце, при което двамата с Психея изчезнаха, оставяйки след себе си облаче златист дим.
Грейс направи крачка назад. В главата й бушуваха безброй мисли. Не можеше да повярва какво се бе разиграло пред очите й току-що.
— Сигурно сънувам — прошепна тя. — Или е това, или съм прекалила с епизодите на „Зина — принцесата воин“.
Напълно неподвижна, Грейс се мъчеше да асимилира онова, на което бе станала свидетел.
— Не може да се е случило наистина. Трябва да е било халюцинация.
Джулиън въздъхна уморено.
— Де да можех и аз да го повярвам.
— Мили Боже, та това беше Купидон! — развълнувано възкликна Селена. — Самият Купидон! Малкият, сладък херувим, който раздава любов.
Джулиън изсумтя презрително.
— Купидон е всичко друго, но не и сладък. А що се отнася до любовта, много по-вероятно е да ти разбие сърцето.
— Но нали той кара хората да се влюбват?
Джулиън стисна още по-здраво огърлицата в ръката си.
— Не. Това, което той предлага, е само една илюзия. Никаква сила свише не може да накара един човек да обича другиго. Любовта идва отвътре, от сърцето — в гласа на Джулиън се прокраднаха печални нотки.
Грейс срещна погледа му.
— Звучиш, сякаш го знаеш отличен опит.
— Така е.
Болката в гласа му жегна Грейс, сякаш бе нейна, и тя го докосна по ръката.
— Това ли е станало с Пенелопа? — тихичко попита тя.
С измъчен поглед Джулиън се отдръпна от нея.
— Има ли място, където мога да се подстрижа? — попита той неочаквано.
Грейс разбра, че бе сменил темата само, за да не отговори на въпроса й.
— Защо?
— Не искам нищо да ми напомня за тях.
Тъгата и омразата по лицето му бяха почти осезаеми.
— В „Бруъри“ има фризьорски салон — неохотно кимна Грейс.
— Ще ме заведеш ли? — помоли Джулиън и тримата се отправиха към салона.
Никой не проговори чак докато фризьорката не го настани в стола.
— Сигурен ли сте, че искате да я отрежете? — попита тя, прокарвайки възхитено пръсти през златистите му къдрици. — Косата ви е страхотна. Повечето мъже изглеждат ужасно с дълга коса, но на вас наистина ви отива, а и косата ви е толкова здрава и мека. Интересно ми е какъв балсам използвате.
Лицето на Джулиън остана напълно безизразно.
— Отрежете я.
Дребничката брюнетка погледна през рамо към Грейс.
— Знаете ли, ако аз прокарвах пръсти през тази коса нощем, мисля, че нямаше да ми е особено приятно, че той иска да я махне.
Грейс се усмихна на себе си. Само ако знаеше…
— Косата си е негова.
— Добре — въздишайки, жената отстъпи с нежелание и отряза косата на Джулиън до раменете.
— По-късо — каза той, когато тя се отдръпна назад.
Лицето на фризьорката придоби скептично изражение.
— Сигурен ли сте?
Джулиън кимна.
Грейс безмълвно гледаше как жената оформя косата му в прическа, която страшно му отиваше и от която златистите къдрици обгърнаха лицето му по начин, който й напомни за Давид на Микеланджело.