Ако това изобщо бе възможно, сега Джулиън бе още по-красив и от преди.
— Добре ли е така? — попита фризьорката.
— Да — отвърна Джулиън. — Благодаря.
Грейс плати за подстригването, като не пропусна да остави бакшиш на жената. После вдигна поглед към Джулиън и се усмихна.
— Сега вече наистина изглеждаш сякаш мястото ти е тук.
Джулиън рязко извърна глава, сякаш Грейс го бе зашлевила.
— Засегнах ли те? — попита тя, разтревожена, че може да го е наранила, без да иска. Господ й бе свидетел, че това бе последното, което искаше.
— Не.
Ала Грейс не му повярва. Нещо в невинната й забележка го бе наскърбило. Дълбоко.
— Е — бавно каза Селена, докато си проправяха път в тълпата, изпълваща „Бруъри“. — Ти си син на Афродита, така ли?
Джулиън й хвърли сърдит, кос поглед.
— Не съм ничий син. Майка ми ме изостави, баща ми се отрече от мен и аз израснах на бойното поле в Спарта, възпитаван от юмрука на онзи, който се случеше най-близо.
Думите му жегнаха Грейс право в сърцето. Нищо чудно, че бе толкова корав. Така силен. Тя се зачуди дали някой някога го бе вземал любящо в обятията си. Поне веднъж. Без да поиска, той да я дари с наслада преди това.
Джулиън ги изпревари и Грейс се загледа в гъвкавия начин, по който се движеше. Като изящен, ала смъртоносен хищник. Беше пъхнал палци в предните джобове на дънките си и като че ли не забелязваше жените, които го зяпаха и въздишаха, когато минеше покрай тях.
Грейс буквално можеше да си го представи такъв, какъвто бе някога, облечен в бойните си доспехи. Ако се съдеше по самоувереността му и начина, по който се движеше, нямаше съмнение, че е бил страховит воин.
— Селена — тихичко каза тя, — не четох ли в колежа, че спартанците биели синовете си всеки ден, само за да видят колко болка са в състояние да понесат?
Вместо Селена й отговори Джулиън.
— Така е. А веднъж годишно устройваха съревнование, за да видят кой ще издържи най-много удари, преди да извика от болка.
— Немалко от тях умирали по време на тези съревнования — добави Селена. — Както по време на същинския бой, така и по-късно от раните си.
Грейс почувства как всичко си идва на мястото. Думите на Джулиън от по-рано, че бил възпитан в Спарта, както и омразата му към гърците.
Селена хвърли изпълнен с тъга поглед към приятелката си, преди да се обърне към Джулиън:
— Като син на богиня, предполагам, че си в състояние да понесеш доста бой.
— Така е — простичко отвърна той, с лишен от всякакви емоции глас.
Никога през живота си Грейс не бе изпитвала по-силно желание да прегърне някого, както сега копнееше да вземе Джулиън в обятията си.
Ала знаеше, че той няма да й позволи.
— Вижте какво — каза Селена и по погледа й Грейс разбра, че се опитва да ги поразведри. — Май взех да огладнявам. Защо не се отбием за по един хамбургер в „Хард Рок“?
Джулиън сбърчи вежди.
— Защо непрекъснато имам чувството, че говорите някакъв непознат език? Какво означава „да се отбием за по един хамбургер в Хард Рок“?
Грейс се засмя.
— „Хард Рок Кафе“ е ресторант.
Джулиън изглеждаше ужасен.
— Храните се в място, което се хвали с това, че храната му е корава като скала?
Грейс се разсмя още по-силно. Защо никога не се бе сещала за това?
— Храната си я бива. Хайде, сам ще се убедиш.
Тримата излязоха от „Бруъри“ и прекосиха паркинга, от другата страна на който имаше заведение на „Хард Рок Кафе“.
За щастие не им се наложи да чакат дълго, преди салонната управителка да ги покани да седнат.
— Хей! — обади се някакъв мъж, когато тримата се приближиха до нея. — Ние бяхме първи.
Салонната управителка го изгледа смразяващо.
— Вашата маса все още не е свободна — сряза го тя, след което се обърна към Джулиън и му се усмихна широко, като пърхаше с мигли. — Ако бъдете така добри да ме последвате… — подкани ги тя и тръгна към масата, поклащайки бедра сякаш дефилираше.
Грейс хвърли развеселен поглед към Селена, привличайки вниманието й към държането на момичето.
— Не мърмори — каза Селена. — Как иначе щяхме да изпреварим поне десет други чакащи?
Момичето ги отведе до едно сепаре в дъното на заведението.
— Разполагайте се — каза то, докосвайки Джулиън по рамото, — а аз ще се погрижа да ви обслужат веднага.