— Ние да не сме невидими? — попита Грейс, когато салонната управителка си тръгна.
— Започвам да си мисля, че е така — отвърна Селена, докато се настаняваше на мястото, което гледаше към задната стена.
Грейс седна насреща й и Джулиън, както можеше да се очаква, се намести до нея. Тя му подаде едно меню.
— Не мога да го прочета — каза той и й го върна.
— О! — Грейс се смути, че не се бе сетила за това. — Предполагам, че в древността воините не са ги учили да четат.
Джулиън поглади брадичката си с ръка, а лицето му придоби леко подразнено изражение.
— Всъщност ни учеха. Проблемът е, че ме научиха да чета и пиша на гръцки, латински, санскрит, познавам египетските йероглифи, както и други отдавна изчезнали езици. Както ти се изрази, все съм го разбрал.
Грейс потръпна.
— Май няма да ме оставиш да забравя, че си чул всичко, което казах за теб, преди да се появиш?
— Така изглежда — отвърна Джулиън и сложи десница върху масата.
Селена вдигна очи от менюто и ахна.
— Това каквото си мисля ли е? — попита тя и посегна към ръката му.
За огромно учудване на Грейс, Джулиън й позволи да вземе ръката му в дланите си и да разгледа пръстена, който носеше.
— Грейси, видяла ли си това?
Грейс се приведе напред, за да го види по-добре.
— Не. Бях малко объркана.
„Малко объркана, как ли пък не. Това е същото като да наречеш Еверест хълм.“
Дори и в сумрака на заведението, златното украшение сияеше. Върху плоската му горна част, инкрустирана с рубини и смарагди, беше гравиран меч, обграден от лаврови листа.
— Красив е — каза Грейс.
— Това е генералски пръстен, нали? — попита Селена. — Ти не си бил някакъв си обикновен войник. Бил си истински генерал!
Джулиън кимна мрачно.
— Може и така да се нарече.
Селена ахна благоговейно.
— Грейси, идея си нямаш дори! За да притежава такъв пръстен, Джулиън трябва да е бил наистина важен в своето време. Не са ги раздавали на когото им падне! — Селена поклати глава. — Наистина съм впечатлена.
— Всъщност няма защо — каза Джулиън.
За първи път в живота си Грейс усети, че завижда на Селена за докторската й степен по антична история. Лейни знаеше за Джулиън и неговия свят много повече, отколкото тя можеше да се надява да научи някога.
Ала и без научна степен не й бе трудно да се досети колко ужасно трябва да е било за Джулиън от прочут пълководец да се превърне в любовен роб.
— Обзалагам се, че си бил страхотен генерал — каза тя.
Джулиън насочи вниманието си към нея, усетил неподправената искреност в гласа й. По някаква непонятна за Грейс причина, похвалата й като че ли наистина го сгря.
— Не се справях зле.
— Бас държа, че си сритвал задника на всеки, който ти се е изпречвал на пътя.
Джулиън се усмихна. От векове не бе мислил за победите си.
— Е, наистина сритах задниците на няколко римляни — призна той и Грейс се разсмя, когато чу собствения си жаргон от неговата уста.
— Бързо учиш.
— Хей — прекъсна ги Селена. — Може ли да видя лъка на Купидон?
— О, да! — присъедини се Грейс. — Може ли да го видим?
Джулиън извади украшението от джоба си и го постави на масата.
— Внимавай — предупреди той Селена. — Златната стрела е опасна. Едно убождане и ще се влюбиш в първия човек, когото видиш.
Селена побърза да отдръпне ръка.
Грейс взе вилицата си и с нейна помощ придърпа накита към себе си.
— Защо е толкова малък?
Джулиън се усмихна.
— Да си чувала, че размерът няма значение?
Грейс повдигна вежди.
— И това от устата на мъж с твоя размер.
— Грейси! — ахна Селена. — Никога не съм те чувала да говориш така.
— Това си беше съвсем поносимо, като се има предвид какви ми ги наприказвахте вие двамата през последните дни.
Джулиън отметна назад косата, която се бе разпиляла върху рамото й и този път Грейс не трепна. Определено напредваше.
— Е, как точно го използва Купидон? — поиска да узнае Грейс.
Джулиън остави пръстите си да се плъзнат нежно между копринените нишки на косата й, които блещукаха дори в сумрака на заведението. Копнееше да ги почувства разпилени по голите си гърди. Да зарови лице в тях и да усети нежната им милувка върху бузата си.