Притваряйки очи, той си представи как тялото му обгръща нейното. Чу дишането й до ухото си.
— Джулиън? — гласът на Грейс го извади от унеса му. — Как точно го използва Купидон?
— Или самият той се смалява до неговия размер, или го увеличава толкова, колкото му е необходимо.
— Наистина ли? — попита Селена. — Това не го знаех.
В този миг една сервитьорка дотича до масата им с бележник в ръка, оглеждайки Джулиън с такъв интерес, сякаш той бе специалитетът на деня.
Джулиън незабелязано взе лъка от масата и го пъхна обратно в джоба си.
— Съжалявам, че ви накарах да чакате. Ако знаех, че не са ви обслужили, щях да се появя още в мига, в който седнахте. Честна дума.
Грейс се намръщи. По дяволите, не можеше ли Джулиън да се порадва поне на пет секунди, без някоя жена да му се хвърли на врата?
„Включваш ли и себе си в това число?“
Грейс се замисли. Тя бе точно като останалите. Оглеждаше дупето му и зяпаше похотливо тялото му. Цяло чудо бе, че той изобщо понасяше близостта й. Грейс се поотдръпна в ъгъла на дивана и си обеща да не се държи с него по този начин. Та Джулиън не беше парче месо. Той беше човешко същество и заслужаваше да се отнасят към него достойно и с уважение.
Тя поръча за тримата и не след дълго сервитьорката се върна с напитките им, както и с порция пикантни пилешки крилца.
— Не сме ги поръчвали — каза Селена.
— О, знам — отвърна момичето и се усмихна на Джулиън. — В кухнята са претоварени с поръчки, така че ще им трябват няколко минутки в повече, за да приготвят храната ви. Реших, че сигурно сте гладни, затова ви донесох нещичко. Но не се тревожете, заведението черпи. А може би бихте предпочели нещо друго?
Последната й забележка беше повече от двусмислена и Грейс усети как я обзема желание да изскубне жълтеникавочервената й коса от корените.
— Не, това е добре, благодаря — увери я Джулиън.
— О, Боже, ще кажете ли още нещо? — помоли го момичето, като се прехласваше. — Кажете името ми! Казвам се Мери.
— Благодаря, Мери.
— Ммм! — измърка момичето. — Направо ме побиха тръпки. — И с един последен жаден поглед към Джулиън, то си тръгна.
— Не мога да повярвам! — обади се Грейс. — Жените винаги ли се държат така с теб?
— Да — в гласа на Джулиън отекнаха ядовити нотки. — Ето защо не обичам да излизам навън.
— Не се оплаквай — подхвърли Селена, докато си вземаше пилешко крилце. — От това определено има полза. Всъщност би трябвало по-честичко да го извеждаме.
Грейс направи презрителна физиономия.
— Е, ако тази сладурана си надраска името и телефонния номер върху сметката, преди да ни я даде, ще си има работа с мен.
Селена избухна в смях. Преди Грейс да успее да каже още нещо, в ресторанта влезе Купидон и се насочи право към тях.
Лявата половина на лицето му бе понатъртена там, където Джулиън го беше ударил. Опитваше се да си придаде нехаен вид, ала Грейс ясно усещаше напрежението му, сякаш му идваше да побегне. Едната му вежда подскочи лекичко при вида на късата подстрижка на Джулиън, ала не каза нищо и се настани до Селена.
— Е? — попита Джулиън.
Купидон въздъхна дълбоко.
— Кое искаш да научиш първо? Лошата новина или наистина лошата новина?
— Хм, да видим… защо не ме зарадваш, като започнеш с най-лошото, а след това продължиш с останалото?
Купидон кимна.
— Добре. Най-лошото е, че проклятието вероятно никога няма да бъде развалено.
Джулиън посрещна тази новина по-добре, отколкото Грейс. Той просто кимна.
Грейс обаче присви заплашително очи.
— Как може да му причиняваш това? — обърна се тя към Купидон. — Мили Боже, моите родители биха обърнали земята, за да ми помогнат, а ти си седиш тук преспокойно, без дори едно „съжалявам“. И това ми било брат!
— Грейс — в гласа на Джулиън прозвучаха неспокойни нотки. — Не го предизвиквай. Представа си нямаш до какво може да доведе това…
— Точно така, простосмъ… — каза Купидон.
— Само посмей да я докоснеш — прекъсна го Джулиън, — и ти се кълна, че ще взема камата от кръста ти и ще изтръгна сърцето ти с нея.
Купидон се поотдръпна от него.
— Между другото, пропусна да ми споменеш някои доста важни подробности.
Джулиън го погледна непроницаемо.
— Като например?
— Като например това, че си преспал с една от девиците на Приап? Човече, какво си си въобразявал? Дори не си си направил труда да свалиш неговите одежди от гърба й, когато си я обладал. Къде ти е бил акълът? Как си могъл да направиш подобно нещо?