— Ако си спомняш, по онова време му бях ужасно ядосан — горчиво отвърна Джулиън.
— Тогава трябваше да избереш някоя от поклонничките на майка ни. Нали точно това им е призванието.
— Не тя уби жена ми. Беше Приап.
Грейс усети, че не може да си поеме въздух. Сериозно ли говореше Джулиън?
— Е — отвърна Купидон, без да обръща внимание на враждебността му, — Приап все още ти е бесен. В неговите очи това просто е преляло чашата.
— Разбирам — изръмжа Джулиън. — Големият ни брат е ядосан, задето съм се осмелил да преспя с една от неприкосновените му девици, докато от мен се очаква да си седя и да го оставя безнаказано да избие семейството ми само защото така му е хрумнало? — От гнева в гласа му Грейс я побиха тръпки. — А даде ли си труда да го попиташ защо го направи?
Купидон потърка очи и си пое дълбоко дъх.
— Спомняш ли си, когато разгроми Ливий пред портите на Конджара? И как точно преди да го обезглавиш, той призова към мъст?
— Това беше война.
— Нали знаеш, че Приап открай време те ненавиждаше и само чакаше повод да се разправи с теб без страх от възмездие? Е, ти му го даде.
Грейс погледна към Джулиън, ала лицето му бе придобило съвършено безстрастно изражение.
— Каза ли му, че искам да го видя? — попита той.
— Ти луд ли си? Разбира се, че не съм. Та той побесня само като чу името ти. Каза, че се надява да изгниеш в Тартар. Повярвай ми, изобщо не ти трябва да го доближаваш.
— О, трябва ми и още как!
Купидон кимна.
— Да, но ако го убиеш, ще трябва да отговаряш пред Зевс, Тисифона и Немезида.
— Да не мислиш, че ме е страх от тях?
— Знам, че не те е страх, но определено не искам да умреш по този начин. Ти също ще го разбереш, ако престанеш да се държиш като твърдоглаво магаре. Така де, нали не искаш да си навлечеш гнева на големия шеф?
По изражението на Джулиън Грейс разбра, че изобщо не го е грижа.
— Обаче — продължи Купидон, — мама ми подсказа начин, по който проклятието може да бъде развалено.
Грейс затаи дъх, а по лицето на Джулиън пробяга мимолетна надежда. Двамата зачакаха следващите думи на Купидон, ала вместо да продължи, той зарея поглед към потъналия в сумрак ресторант.
— Направо не е за вярване, че хората ядат тези бок…
Джулиън щракна с пръсти пред лицето му.
— Как мога да разваля проклятието?
Купидон се облегна назад.
— Нали знаеш, че всичко във вселената е циклично? Каквото е началото, такъв ще е краят. Тъй като причината за проклятието ти беше Александрия, трябва да бъдеш призован от потомка на Александър. Жена, която също се нуждае от теб. Ти трябва да направиш саможертва за нея и…
Вместо да довърши, Купидон избухна в смях. Поне докато Джулиън не се пресегна през масата и не го сграбчи за тениската.
— Е?
Купидон блъсна ръката му настрани и отново стана сериозен.
— Ами… — проточи той и погледна към Селена и Грейс. — Ще ни извините ли за минутка?
— Аз съм сексуален терапевт — заяви Грейс. — Не можеш да ми кажеш нищо, което да ме шокира.
— Добре тогава — отстъпи Купидон и отново погледна към Джулиън. — Когато жената, потомка на Александър, те призове, ще можеш да бръкнеш с лъжицата си в нейния буркан с конфитюр едва в последния ден от престоя ти тук. Тогава двамата трябва да се слеете плътски, преди да е ударило полунощ и телата ви трябва да останат слети чак до изгрев-слънце. Ако по някаква причина се отдръпнеш от нея, незабавно ще се върнеш в книгата и проклятието ще продължи.
Джулиън изруга и извърна поглед.
— Именно — каза Купидон. — Нали знаеш колко силно е проклятието на Приап — никога няма да издържиш трийсет дена, без да оправиш онази, която те е призовала.
— Не в това е проблемът — процеди Джулиън през стиснати зъби. — Проблемът е да открия потомка на Александър, която да ме призове.
Грейс се приведе напред с разтуптяно сърце.
— Какво означава това? Потомка на Александър?
Купидон сви рамене.
— Означава, че трябва да носи това име.
— Като например презиме?
— Аха.
Грейс вдигна очи и срещна измъчения поглед на Джулиън.
— Джулиън, моето име е Грейс Алекзандър.
6
Джулиън се взря в Грейс, а думите й отекнаха в главата му. Възможно ли беше? Да вярва ли на ушите си?