Да се надява ли, че след всичкото това време…
— Презимето ти е Алекзандър? — невярващо повтори той.
— Да — отвърна Грейс и по лицето й се разля окуражителна усмивка.
Купидон ги изгледа изпитателно.
— Опознахте ли се интимно? — попита той.
— Не — отговори Джулиън. — Не сме.
Само като си помислеше, че доскоро й се сърдеше за това! Грейс му бе попречила да допусне третата най-голяма грешка в живота си. Идеше му да я разцелува.
Купидон се усмихна широко.
— Проклет да съм! Или по-точно — проклет да не си. Не съм и подозирал, че някоя жена би могла да е близо до теб повече от десет минути, без да си свали…
— Купидоне! — рязко го прекъсна Джулиън, преди брат му да се е впуснал в разкази за всички жени, с които той бе преспал. — Имаш ли да ни кажеш още нещо?
— Само това, че за да успее планът на мама, трябва да го опазим в тайна от Приап. Научи ли, спокойно може да провали всичко с някоя от гадните си магии.
Джулиън стисна юмруци, припомняйки си злините, сторени от неговия полубрат. Незнайно защо, Приап го ненавиждаше от деня, в който Джулиън се роди, и с течение на времето бе придал ново значение на израза „съперничество между братя“.
Джулиън отпи от чашата си.
— Няма да научи, освен ако ти не му кажеш.
— Не ме гледай така — каза Купидон. — Двамата с него не се движим в едни и същи среди. Бъркаш ме с братовчеда Дион. И като стана дума за това — по-късно тази вечер планираме голямо празненство в чест на стария Бакхус — тук Купидон протегна ръка с дланта нагоре. — Лъка, ако обичаш.
Внимавайки да не се убоде, Джулиън извади украшението от джоба си и му го върна. В този миг улови върху лицето на брат си нещо, което рядко бе виждал там — израз на искрена привързаност.
— Ще бъда наблизо, ако ти потрябвам. Просто изречи името ми… но не Купидон. И ако обичаш, спести ми думите „нищожно копеле“. Така де! — ухили се той. — Трябваше да се досетя, че си ти.
Джулиън не отговори, мислейки си за случилото се последния път, когато се бе възползвал от едно такова предложение на брат си.
Купидон се изправи, погледна първо към Грейс, а после към Селена и се усмихна на Джулиън.
— Късмет с развалянето на проклятието. Нека силата на Арес и мъдростта на Атина бъдат с теб.
— И нека престарялата ти душа се пържи в Хадес.
Купидон се разсмя.
— Твърде късно. Веднъж вече го направи в трети век и не беше чак толкова зле. Чао, братко.
Купидон излезе от ресторанта с вид почти като на нормално човешко същество, а Джулиън се умълча.
Сервитьорката донесе поръчката им. Джулиън вяло зачовърка странното месо, поднесено върху питка, ала всъщност не беше гладен. Беше изгубил апетит.
Грейс изсипа нещо червено върху своето месо, след което го покри с друго парче хляб и отхапа, докато Селена се залови със салата, обилно залята с някакъв бял сос. Грейс вдигна очи и видя, че Джулиън я гледа как се храни, сбърчил вежди. Имаше още по-угрижен вид от преди и беше стиснал зъби.
— Какво има?
Той присви подозрително очи.
— Наистина ли си готова да направиш онова, което Ерос спомена?
Грейс остави хамбургера си в чинията и избърса устата си със салфетка. Всъщност идеята Джулиън да използва тялото й, за да спечели свободата си, никак не й се нравеше. Всичко това й звучеше като свалка за една нощ, без никакви обещания и ангажименти.
А когато приключеше с нея, Джулиън щеше да си тръгне. В това Грейс бе напълно сигурна. Мъж като него никога не би останал с нея, не и след като можеше да притежава всяка жена на света. И все пак не можеше да допусне той да прекара вечността, поробен между страниците на книгата. Не и когато бе в състояние да го избави.
— Знаеш ли — тихичко рече тя, — ще ми се да науча цялата история около затварянето ти в книгата. Както и какво се е случило с жена ти.
Макар Грейс да не бе предполагала, че е възможно, изражението му стана още по-напрегнато. Отново опитваше да се скрие. Ала тя нямаше да му позволи да избяга. Време бе Джулиън да разбере защо мисълта да преспи с него я смущава толкова.
— Джулиън, ти искаш много от мен. А аз нямам кой знае какъв опит с мъжете.
Той се намръщи.
— Девствена ли си?
— Де да бях — въздъхна Грейс и Джулиън съвсем ясно видя болката в очите й, преди тя да ги сведе надолу.
Не, отекна свиреп вик в съзнанието му. Не може да бе преживяла онова, което той подозираше, нали? Само при мисълта за това го обземаше сляпа ярост.