— Изнасилиха ли те?
— Не — прошепна тя. — Не… съвсем.
Гневът му бе изместен от объркване.
— Какво тогава?
— Бях млада и глупава — тихо отвърна Грейс.
— Копелето се възползва от това, че Грейс скърбеше за смъртта на родителите си — жлъчно се обади Селена. — Беше един от онези лъжливи типове, които ти обясняват как искат само да се грижат за теб, а после те използват и те зарязват в мига, в който получат онова, което искат.
— Нарани ли те? — попита Джулиън.
Грейс кимна.
Нова вълна от странния гняв нахлу в тялото на Джулиън. И сам не знаеше защо случилото се с Грейс имаше такова значение за него, ала по някаква непонятна причина беше така. И той жадуваше да отмъсти за онова, което й бяха причинили. Видя, че ръката й трепери и като я взе в своята, нежно помилва опакото на дланта й с палец.
— Направихме го само веднъж — тихо каза Грейс. — Знам, че е нормално да те боли първия път, но не така. Ала колкото и силна да бе физическата болка, много по-жестоко ме нарани това, че него изобщо не го бе грижа. Имах чувството, че съм там само за да ме използва, сякаш в неговите очи изобщо не бях човешко същество.
Стомахът на Джулиън се сви на топка. Самият той твърде добре познаваше това усещане.
— Няколко дни по-късно — продължи Грейс, — след като нито ме потърси, нито отговори на обажданията ми, отидох до жилището му, за да го видя. Беше пролет и той бе отворил прозорците. Докато минавах отвън… — Грейс млъкна, задавена от сълзи.
— Той и съквартирантите му се били обзаложили кой ще успее да отнеме девствеността на най-много момичета за една година — намеси се Селена. — Грейс ги чула как й се подиграват.
Ярост, страховита и неудържима, обзе Джулиън. Той също бе срещал такива мъже и не можеше да ги понася. Всъщност, неведнъж собственоръчно и с огромно удоволствие бе прочиствал земята от скверното им присъствие.
— Почувствах се толкова използвана, толкова глупава — прошепна Грейс и когато Джулиън срещна погледа й, страданието в него го жегна право в сърцето. — Никога вече не искам да се чувствам по този начин.
И тя закри лице със свободната си ръка, ала не преди Джулиън да бе зърнал унижението в очите й.
— Съжалявам, Грейс — прошепна той и я притегли към себе си.
Това било значи. Ето какъв бил първоизточникът на демоните, които я преследваха. Джулиън я притисна до гърдите си и нежно положи лице върху косата й. Обгърна го меко, женствено ухание на цветя.
Как само жадуваше да я утеши. И колко виновен се чувстваше. Нямаше никакво съмнение, че в очите на Пенелопа той я бе използвал по много подобен начин. А боговете му бяха свидетели, че в крайна сметка вредата, която той бе нанесъл, бе далеч по-страшна.
Трябва да си остане прокълнат, помисли си той горчиво. Беше си го заслужил и нямаше повече да наранява Грейс. Тя бе добра жена с добро сърце и той отказваше да се възползва от нея.
— Всичко е наред, Грейс — меко каза Джулиън и нежно я целуна по косата. — Никога не бих те помолил да го направиш.
Грейс вдигна очи и го погледна изумено. Не вярваше на ушите си.
— Не мога да не го направя.
— Разбира се, че можеш. Трябва просто да ми обърнеш гръб.
Гласът му бе пропит с такава печал. Необикновен и чуждоземен, той разкриваше толкова много за мъжа, който Джулиън бе някога.
— Наистина ли смяташ, че съм в състояние да го сторя?
— Защо не? Всички в семейството ми го направиха. Та ти дори не ме познаваш.
И с внезапно помътнял поглед, той я пусна.
— Джулиън…
— Повярвай ми, Грейс, не го заслужавам — увери я той и преглътна мъчително. — Като пълководец не знаех що е милост. И до днес виждам ужаса в очите на хилядите мъже, които посякох с меча си, без да изпитам и капчица съжаление. — При тези думи той срещна погледа на Грейс. — Защо би искала да помогнеш на някого като мен?
Грейс си припомни как бе прегърнал момченцето, чийто живот бе спасил, чу го да предупреждава Купидон да не я докосва и с пръст, и разбра защо. В миналото Джулиън може и да бе извършил всички тези неща, ала въпреки това не беше истински зъл. Досега можеше да я е изнасилил, ала вместо това мъжът, почти не познал нежност в живота си, само я бе прегърнал.
Не, въпреки грешките, които бе допуснал в миналото, у него имаше нещо добро. Джулиън бе такъв, какъвто го бе направил неговото време. Пълководец в един древен свят, раздиран от битки. Мъж, възпитан на бойното поле при жестоки условия, които Грейс не можеше дори да си представи.