— Като например?
— Не знам. Освен войник, какво друго си правил в Македония?
— Аз бях пълководец, Грейс. Единственото, което умея, е да предвождам древна армия в битка. Само това.
Грейс взе лицето му в ръце и го погледна изпитателно.
— Не си и помисляй да се откажеш. Каза, че не те е било страх да се хвърлиш в битка, тогава защо се боиш сега?
— Не знам, но е така.
Нещо особено се случи в този миг, когато Грейс осъзна, че я бе допуснал до себе си. Не беше истински прелом, ала по лицето му тя разбра, че й е позволил да зърне уязвимата му страна. А Грейс бе сигурна, че Джулиън е мъж, който рядко прави подобни признания.
— Аз ще ти помогна — обеща тя и потръпна, виждайки съмнението в сините му очи.
— Защо?
— Защото сме приятели — меко каза тя и го помилва по бузата. — Нали така каза на Купидон.
— А ти сама чу отговора му. Аз нямам приятели.
— Вече имаш.
Джулиън се приведе над нея и я целуна по челото, а после я притегли в прегръдките си. Изпълни я топло ухание на сандалово дърво и тя се заслуша в яростните удари на сърцето му, докато мускулите на загорялата му ръка потръпваха до лицето й. Нежната му прегръдка бе много повече от мимолетен жест и я трогна дълбоко.
— Добре тогава — тихо каза той. — Да опитаме. Но искам да ми обещаеш, че няма да допуснеш да те нараня.
Грейс сбърчи чело.
— Говоря сериозно. След като веднъж бъда окован, не искам да ме освобождаваш за нищо на света. Закълни ми се.
— Но…
— Закълни се! — настоя той.
— Добре. Ако не си в състояние да се контролираш, няма да те освобождавам. Но искам и ти да ми обещаеш нещо.
Джулиън се поотдръпна и я погледна скептично, ала продължи да я държи в своите вдъхващи спокойствие обятия.
— Какво?
Грейс прокара длан по силните му ръце и усети тръпките, които пробягаха по тях в мига, в който го докосна. Джулиън сведе поглед към ръцете й с едно от най-нежните изражения, които Грейс бе виждала някога.
— Обещай ми, че няма да се предадеш — каза тя. — Искам да направиш всичко по силите си, за да се пребориш с това проклятие.
Джулиън се усмихна лекичко.
— Много добре. Ще опитам.
— И ще успееш.
— Притежаваш оптимизма на дете — засмя се той.
— Аха — отвърна на усмивката му Грейс. — Аз съм същински Питър Пан.
— Питър кой?
Макар и с нежелание, Грейс се отдръпна от прегръдката му, улови го за ръка и го поведе към вратата.
— Ела с мен, любовни робе от Македония, и ще ти разкажа всичко за Питър Пан и неговите изгубени момчета.
— Значи това момче никога не пораснало, така ли? — попита Джулиън, докато двамата приготвяха вечерята.
Грейс искрено се изненада, че той изобщо не се възпротиви, когато го помоли да направи салатата. Май доста му харесваше да си служи с ножове.
Тъй като не изгаряше от желание да разследва тази негова особеност, тя насочи вниманието си към соса за спагетите.
— Аха. Той се връща на острова заедно с Менче-Звънче.
— Интересно.
Грейс загреба от соса с една лъжица и като сложи ръка под нея и духна няколко пъти, се приближи до Джулиън.
— Кажи ми как ти се струва.
Джулиън се наведе и отвори уста.
Грейс му поднесе лъжицата и се загледа в насладата, с която той опита соса.
— Вкусно е.
— Не е ли прекалено солено?
— Чудесно е.
Тя грейна, а Джулиън й подаде късче сирене.
Грейс отвори уста, ала вместо да й даде да опита сиренето, той се възползва и я целуна така, че направо й се зави свят.
Мили Боже, език, който бе в състояние да се движи по този начин, трябваше бъде бронзиран или съхранен по някакъв друг начин за поколенията. Подобно съкровище не биваше да се изгуби.
А устните му…
Ммм, май бе по-добре да не мисли за съблазнителните му устни и онова, на което бяха способни.
Джулиън сложи ръка с разперени пръсти на ханша й и я притисна към онова място, което изпълваше дънките му до пръсване. Човече, ама той наистина бе страхотно надарен и Грейс потръпна само като си представи какво би било цялата тази сексуална мощ да бъде отприщена върху нея.
Дали изобщо щеше да оцелее?
Усети как тялото му се напрегна, а дишането му се промени. Той май започваше сериозно да се разпалва, а тя — сериозно да се безпокои, че ако не сложи край още сега, много скоро никой от тях няма да е в състояние да спре. Колкото и да й бе неприятно да се откъсне от горещата му прегръдка, Грейс отстъпи назад.