— Джулиън, дръж се прилично.
Дишайки накъсано, той плъзна жаден поглед по тялото й и Грейс видя, че се бори със себе си.
— Щеше да ми е много по-лесно, ако не изглеждаше толкова страхотно.
Думите му така я изумиха, че тя се разсмя.
— Съжалявам — каза тя, виждайки подразненото му изражение. — Но не забравяй, че за разлика от теб, аз не съм свикнала да ми говорят подобни неща. Най-големият комплимент, който съм получавала някога от мъж, беше от Рик Глисдейл, когато дойде да ме вземе за абитуриентския бал. Погледна ме и каза: „По дяволите, като се поиздокараш, не си чак толкова зле.“
Джулиън се намръщи.
— Тревожа се за мъжете от твоето време, Грейс. Те като че ли до един са истински глупаци.
Грейс отново се засмя, целуна го по бузата и се върна при котлона, преди спагетите да са изкипели.
Докато ги изсипваше в един гевгир, си спомни за хляба.
— Ще погледнеш ли хлебчетата?
Джулиън отиде до фурната и се наведе, при което пред Грейс се разкри крайно апетитна гледка. Прехапала устни, тя трябваше да положи доста усилия, за да не се приближи и да прокара ръка по стегнатото му дупе.
— Всеки момент ще загорят.
— Мамка му! Можеш ли да ги извадиш? — попита тя, докато се опитваше да не разлее врялата вода.
— Разбира се.
И като взе кърпата за подсушаване на съдове, Джулиън се зае да ги вади. Изведнъж се разнесе звучна ругатня и когато Грейс се обърна, видя, че кърпата се е подпалила.
— Дай я тук! — каза тя и се отмести встрани. — Пусни я в мивката.
Джулиън го стори, ала не преди едно крайче от кърпата да я парне по ръката.
Грейс изохка.
— Изгорих ли те? — попита Джулиън.
— Само ме поопърли.
Джулиън се намръщи и взе ръката й в своята, за да види изгореното.
— Съжалявам — каза той, миг преди да пъхне пръста й в устата си.
Напълно поразена, Грейс не бе в състояние дори да помръдне, докато той прокарваше език около чувствителната кожа на пръста й. Въпреки паренето, усещането беше приятно. Наистина приятно.
— Изобщо не ми помагаш да се охладя — прошепна тя.
Все така държейки пръста й между устните си, Джулиън се усмихна дяволито и пусна студената вода. След това завъртя език около пръста й за последен път, отвори уста и поднесе ръката й под хладната струя.
Докато с една ръка държеше пръста й под водата, той посегна към саксията на перваза и откъсна един лист от алоето, което растеше в нея.
— Откъде знаеш за алоето? — попита Грейс.
— Целебните му свойства са били известни още преди аз да се родя — отвърна той и започна да втрива лепкавия сок в пръста й, от което по гръбнака на Грейс полазиха тръпки и се спряха ниско в стомаха й. — Така по-добре ли е?
Тя кимна.
Топлият му поглед се спря жадно върху устните й, сякаш вече усещаше вкуса им.
— Мисля, че ще е най-добре занапред ти да се занимаваш с фурната — каза той.
— Май имаш право — съгласи се Грейс и като го заобиколи, извади хлебчетата, тъкмо преди да са се препекли твърде много.
След това приготви две чинии и с Джулиън отидоха в дневната, където се настаниха на пода пред дивана и си пуснаха „Матрицата“.
— Обожавам този филм — каза Грейс, докато филмът започваше.
Джулиън остави чинията си върху малката масичка и седна до Грейс.
— Винаги ли се храниш на пода? — попита той и пъхна късче хляб в устата си.
Запленена от симфонията на движенията му, Грейс загледа как челюстта му помръдва, докато той дъвче.
Имаше ли изобщо някоя част от тялото му, която да не бе умопомрачително великолепна? Май започваше да разбира защо жените, които го бяха призовавали преди нея, се бяха отнасяли с него по този начин. Мисълта да го затвори в спалнята си за цял месец определено започваше да й се струва все по-привлекателна.
А и нали имаха онези окови…
— Ами — каза тя, забранявайки си да мисли за това как би изглеждала прекрасната му бронзова кожа, ако се изтегне чисто гол върху леглото й. — Вярно, че имам маса, ала тъй като повечето вечери съм сама, обикновено хапвам чаша супа на дивана.
Джулиън изкусно нави малко спагети около вилицата си, като си помагаше с лъжицата.
— Имаш нужда от някой, който да се грижи за теб — каза той, преди да лапне спагетите.
Грейс сви рамене.
— И сама мога да го правя.